Катрин Кер - Магия за мрак

— Зная. По този начин ще придаде тържественост на освобождаването ти. Ще те пусне на свобода следващата седмица.

Мейл се усмихна, понечи да каже нещо; сетне лицето му замръзна в израз на недоверие. Ноктите му се забиха в меката подвързия на кодекса, който държеше в ръцете си.

— Ще дойда с теб до границата с Елдид — продължи Невин. — Ще се срещнем с Гавра и сина ти извън Кермор. Ебруа остава тук, но не можеш да й се сърдиш. Тя обича мъжа си, а и въобще не те е виждала.

Мейл кимна, лицето му беше бяло като сняг.

— О, в името на Адовия властелин, дали тази птичка в кафез си спомня как се лети?

Принц Огреторик и съпругата му живееха вече във великолепни стаи, но не забравяха времето, когато Примила единствена им изразяваше уважение и бяха готови да я посрещнат във времето, определено за занаятчии и търговци. Принцът беше висок млад мъж с гарвановочерна коса и сини като метличина очи, красив по суров начин и склонен към сърдечност, когато не го ядосваха. Точно тази сутрин Примила му донесе подарък, скъп малък чучулигар за любимия му лов със соколи. Принцът веднага сложи птицата на китката си и й зачурулика.

— Благодаря, добра жено. Хубаво соколче.

— За мен е голяма чест, че се харесва на Негово височество. Чух, че освобождават бащата на Негово височество, и реших за подходящо да отбележа момента с подарък.

Очите на Огреторик внезапно потъмняха и той започна да отделя голямо внимание на чучулигара, който обърна закачулената си глава, сякаш разпозна сродна душа. Камлада се размърда неспокойно на стола до прозореца.

— Разбира се — рече тя с внимателно поставена усмивка. — Толкова сме доволни, че освобождават Мейл. Но пък колко странно е, като си помислиш — свекърът ми се е превърнал в писар.

Огреторик й хвърли кос поглед, който би могъл да означава много и различни яростни неща.

— Благодаря ти за подаръка, добра ми Примила — рече той. — Ще го занеса веднага при моя соколар.

Тъй като аудиенцията очевидно беше свършила, Примила направи реверанс и се оттегли в достъпната за обикновени хора част от двореца — голямата зала, препълнена с различни молители или просто любопитни. Докато разговаряше със съветниците и писарите, които познаваше, тя чу много намеци, че мнозина важни люде щели да са щастливи, ако Мейл бъде възстановен на старото си място, а синът му — понижен до положението на негов наследник. Може би смятаха така, водени от сантиментални спомени и чувство за чест. Може би. Примила потърси съветника Кадлеу и го попита направо защо има хора, които искат Мейл да се върне като сюзерен на Аберуин и Канобейн.

— Ти, изглежда, дяволски се интересуваш от всичко, свързано с Мейл — забеляза Кадлеу.

— Разбира се. Гилдията трябва да знае къде да изпраща подаръците си. Не ни се иска да се подмазваме на онзи лорд, на когото не трябва.

— Вярно казваш. Но ще си остане само за теб и за никого другиго, нали? Откак съпругът й стана Аберуин, принцеса Камлада започна да си придава важности. Не са малко онези, които ще се радват да я видят понижена в ранг. А не са малко и вдовиците, готови да утешават принца в късната му възраст.

— Така. Та това всичко женска работа ли е?

— Далеч не. Принцесата е засегнала и други освен придворните дами, а вдовиците имат братя, които виждат възможност да придобият влияние.

— Разбирам. А ти смяташ ли, че Мейл ще бъде възстановен?

— Надявам се, че няма заради самия него. Би било, без съмнение, много опасно за доброто му здраве, а ти няма да измъкнеш и дума повече от мен, добра жено.

Това ми стига напълно, помисли Примила. Тя се погрижи веднага да влезе във връзка с Невин, защото не искаше Мейл да се върне у дома само за да бъде отровен от роднините си.

От прозореца на Мейл дворът на Дън Кермор изглеждаше спретнат и малък, като детска играчка. Мънички коне препускаха по едва различаващите се камъни на калдъръма; мънички мъже крачеха насам-натам и изчезваха в малки вратички. Само най-силните шумове стигаха до прозореца му. Този следобед Мейл стоеше облегнат на перваза и изучаваше познатата гледка, когато чу зад себе си вратата да се отваря.

— Глин, Крал на цяло Девери, се приближава — пропя стражникът. — Всички да коленичат.

Мейл се обърна и коленичи тъкмо когато Кралят влезе с широка крачка. За момент те се загледаха един друг, изумени, че и двамата са остарели през времето, изминало от последната им кратка среща.

— От днес — каза най-накрая Глин — ти си свободен човек.