Катрин Кер - Магия за мрак

Девабериел застина на място. Колко време мина оттогава? И досега я помнеше ясно — прекрасна девойка въпреки заоблените си уши и кръгли очи. Прекрасна и натъжена от нещо. Но кога беше? През онова необичайно сухо лято, нали? Да, точно преди двайсет и една година.

— О, кълна се в Черното слънце! — възкликна Девабериел. — Та аз изобщо не знаех, че Лова има дете от мен!

— И това ако не е майтап! — Калондериел избухна в бурен смях. — Явно попаднах тъкмо на когото трябваше. Странна е тая твоя страст по кръглоухите жени, приятелю.

— Не са били чак толкова много.

Когато Калондериел отново се разсмя, Девабериел замахна насреща му.

— Стига си грачил като таласъм! Искам да чуя за този мой син. Всичко, което можеш да си припомниш.

Само няколко дни по-късно Родри стана тема на друг разговор, този път в Бардек, далече отвъд Южното море. Двама мъже седяха на пурпурен диван в горната стая на една уединена сред хълмовете на централния остров вила и гледаха трети, настанен зад маса, отрупана с книги и пергаментови свитъци. Той беше невероятно дебел, разплут и безформен като прокъсана кожена топка, а по мургавия му череп висяха само няколко редки кичура бяла коса. Колчем надигнеше глава, клепачите му неволно провисваха, прикривайки наполовина кафявите му очи. Тъй отдавна и толкова всеотдайно се бе посветил на черния деомер, че вече нямаше име. Наричаха го просто Стария.

Другите двама бяха от Девери. Аластир изглеждаше на около петдесет години, макар че всъщност наближаваше седемдесетте. Беше едър, с грубовато лице и прошарена коса. На пръв поглед имаше вид на типичен керморски търговец, облечен с карирани бриги и изкусно бродирана риза, за какъвто правеше усилия да се представя. Другият носеше името Саркин и едва бе надхвърлил трийсетте. Имаше буйна руса коса, тъмносини очи и изящни черти и би трябвало да изглежда красив, но в начина, по който се усмихваше и в пламтящия му поглед се криеше нещо отблъскващо. Двамата мълчаливо изчакаха, докато Стария вдигна глава и я отметна назад, за да ги види.

— Прегледах основно всички изчисления — гласът му прозвуча досущ шумоленето на изсъхнали вейки. — Тук се намесва нещо скрито, което не мога да разбера, някаква тайна, може би дори някаква сила на Съдбата се изправя срещу нашите планове.

— Дали не е просто Господаря на Ефира? — запита Аластир. — Докато той не се намеси, Лодлейн се справяше великолепно.

Стария поклати глава и вдигна от масата лист пергамент.

— Това е хороскопът на Тингир, бащата на Родри. Моето изкуство е твърде сложно, млади Аластир. Тайните далеч не се изчерпват с един-единствен хороскоп.

— Разбирам. Не бях помислил за това.

— Не се и съмнявам. Малцина познават звездите като мен. Повечето глупаци си въобразяват, че когато човек умре, хороскопът му става безполезен, но астрологията е изкуство, изучаващо корените на всички неща. Онова, което човек сътвори през живота си — например син, — продължава да се влияе от неговите звезди дори след смъртта му. Когато сравних този хороскоп с разположението на планетите, изглеждаше очевидно, че през това лято поради нечия измама ще загине син на Тингир. Изчисленията за другия брат не показваха ни най-малка заплаха, тъй че загиналият син явно трябваше да е Родри.

— Е, годината още не е отминала. Нищо не пречи да пратим убийци по дирите му.

— Лесно и съвършено безсмислено. Всички поличби сочат, че той ще загине в сражение. Нима забравяш на какво съм те учил?

— Смирено се извинявам.

— Освен това деверийската година скоро ще свърши. Остава ни по-малко от месец. Не, всичко е, както ви казах. Тук се намесва някаква тайна — Стария плъзна взор по разхвърляната маса. — Мислех си, че разполагам с цялата потребна информация. Това може да предвещава беда… за всички нас. Не, Аластир, няма да пращаме убийци. Никакви прибързани стъпки, преди да съм решил загадката.

— Ще сторим каквото пожелаеш, разбира се.

— Точно така — Стария взе костена пръчица за писане и разсеяно потупа друг пергамент. — Тази жена също ме озадачава. Да, малката Джил много ме озадачава. Поличбите не споменаваха нищо за жена, която умее да се сражава като мъж. Искам повече сведения за нея — най-вече рождената й дата, за да мога да разчета звездите.

— Ще сторя всичко възможно да я имаш, когато се върна.

С одобрително кимване, което разтърси безбройните гънки под брадата му, Стария размърда туловището си върху стола.

— Изпрати ученика си да ми донесе обяда.