Катрин Кер - Магия за мрак

— Виж какво, добри ми Невин — рече най-сетне тя. — Трябва да дойдеш в дъна. Деомерът ли те доведе пак при нас?

— Съвсем не. Защо? Има ли нещо не наред?

— Като че има — Рикин се огледа и заговори тихо. — Става дума за Негово величество. Изпада в мрачните си настроения и никой не е в състояние да го изтръгне от тях.

— Потъва в тежки мисли — добави Гуенивер, също шепнешком. — И казва неща, например, че в края на краищата няма как да е истинският крал и други такива пълни глупости. Кралицата се бои вече да не полудее.

И двамата го гледаха, изпълнени с вяра и очакване, че той ще реши всичко. Почувства се безсилен и доверието им го накара едва ли не да заплаче.

— На теб пък какво ти става? — попита Гуенивер.

— О, просто напоследък се чувствам дяволски скапан, като виждам страната в такъв смут, без да съм в състояние да направя каквото и да е, за да сложа край на страданията.

— Но, в името на боговете, не ти е дадено да му сложиш край. Не се притеснявай толкова. Не помниш ли какво каза на Краля, когато страдаше заради смъртта на Данин? Ти каза, че само суетата е в състояние да накара човек да мисли, че може да отклони чужд Уирд.

— Суетата ли? Е, така си е.

Съвсем неволно тя му подаде точно думата, която трябваше да чуе. „Суета, която много прилича на Глиновата — рече си той. — В душата си оставам принцът, който смята, че кралството се върти около него и неговите деяния.“ Напомни си, че не е нищо повече от слуга, който очаква заповеди, и изведнъж се изпълни с увереност, че заповедта ще дойде. Един ден щеше да види отново Светлината да блести.

Отидоха в дъна и към тях се втурнаха слуги, сякаш наистина беше принц. Оривейн настоя да му даде елегантна стая в главния брох и го придружи лично дотам. Докато Невин си разопаковаше багажа, шамбеланът му разправи различни клюки. Лорд Гуетмар и лейди Макла имали двама сина. Принц Мейл все така си стоял в кулата; Гавра, старата му ученичка, била сега билкарка в града.

— А как е Негово величество?

Очите на Оривейн помръкнаха.

— Ще уредя аудиенция тази вечер. Първо го виж, а после ще говорим.

— Разбирам. Ами Садар? Продължава ли да е в двора, или най-сетне се е смирил истински и го е напуснал?

— Умря. Малко странно. Стана веднага след като ни остави онова лято. Разви някакъв странен кръвоизлив в стомаха.

Невин изруга под нос, а Оривейн придоби напълно безизразен вид. Невин се почуди дали сам Кралят е заповядал да отровят стареца, или пък верен придворен е поел тази задачка, след като единствения билкар, който би могъл да спаси съветника, вече го е нямало.

Следобед Невин слезе в Кермор и намери Гавра, която живееше със семейството на брат си над неговия хан. Тя се хвърли засмяна в обятията му, наля му пиво и го заведе в стаята си да поговорят. Беше се превърнала във внушителна млада жена, все още хубава и закръглена, но в очите й се четеше дълбочина на чувствата и остър ум. Стаята беше отрупана с билки, гърнета с мехлеми, спретнато наредени по мебелите; вътре имаше легло, дървена ракла и до огнището люлка. В нея спеше хубаво малко момиченце на около десет месеца.

— Най-малкото дете на брат ти ли е? — попита Невин.

— Не, мое е. Презираш ли ме?

— Какво? Какво те накара да помислиш, че бих могъл да те презирам?

— Ами брат ми не е особено очарован да има в семейството си копеле. Просто имам късмет, че мога да печеля пари да се изхранваме.

Сякаш разбрало, че говорят за него, бебето се прозя, отвори сини като метличина очи и отново заспа.

— Защо бащата не се е оженил за теб?

— Женен е за друга. Зная, че съм глупачка, но какво да правя, като го обичам.

Невин седна на дървената ракла. Не бе очаквал умната Гавра да се забърка в подобна каша. Тя се облегна на перваза на прозореца и се загледа навън към скромната гледка, която се откриваше: калкана на друга къща, малък прашен двор с курник.

— Принц Мейл — рече внезапно тя. — Моят нещастен пленен любим.

— О, богове!

— Моля те, не казвай на никого. Ако разберат, че в града има копеле от династията Елдид, може да убият бебето. На всички казах, че баща й е един от кралските войскари на име Дагуин, който падна убит в миналогодишните боеве. Видиш ли, лейди Гуенивер ми помага. Дагуин сигурно е бил голям женкар, защото всички повярваха, че е той, без да се замислят.

— Само Гуенивер ли знае?

— Само тя, дори и Рикин не знае — замълча за момент и криво се усмихна. — Трябваше да кажа на някого, а каквото и да е, Гуенивер е жрица. Но е тъжно. Понякога Рикин идва тук и ми дава пари за дъщерята на приятеля си. Като че ли малката Ебруа означава много за него.