Катрин Кер - Магия за мрак

— Стана нещо ужасно, капитане — рече съветникът. — Лорд Данин се опита да изнасили лейди Гуенивер.

Рикин изпита усещането, че светът е замръзнал и го е сковал в себе си, като попаднал в лед лист.

— Сметнах, че би трябвало да знаеш — продължи старецът. — Честно казано, обхваща ме ужас при мисълта, че противно на всяко правосъдие Негово величество ще го помилва. Ако това стане, бъди така добър да помолиш господарката си да пожали града от проклятието на Богинята.

— По дяволите — изръмжа Рикин. — Ако Негово величество се опита да се измъкне, ще убия копелето със собствените си ръце.

Олдак и Садар размениха много кратки усмивки. Рикин изтича по стълбището, втурна се по коридора и се озова лице с лице с двама гвардейци, които стояха пред вратата на Гуенивер.

— Не можете да минете. Кралят е вътре.

Рикин сграбчи гвардееца за раменете и го блъсна в стената.

— Не ме интересува! Трябва да видя господарката си, ако ще и Адовият властелин да е вътре.

Тъкмо когато другият гвардеец посегна да го хване, вратата се отвори със замах — беше Гуенивер, бледа, разтърсена, но невредима.

— Стори ми се, че чух гласа ти — рече тя. — Влез.

Когато Рикин пристъпи вътре, видя Краля, който ставаше от един стол. Никога преди не се бе озовавал така близо до човека, когото обожаваше на второ място след нея. Изпълнен със страхопочитание, той се отпусна на колене.

— Какво означава това? — попита Глин. — Как научи?

— Каза ми съветникът Садар, Ваше величество. Ако желаете, можете да заповядате да ме бичуват, че нахлух, но исках да видя с очите си дали господарката ми е невредима.

— Без съмнение — той погледна към, Гуенивер. — Съветникът Садар, така ли?

— И лорд Олдак — добави Рикин.

Гуенивер се замисли върху чутото. От начина, по който стоеше изправена като стълб, и по студената власт в очите й той разбра, че Богинята се е вселила в нея.

— Кажи ми нещо, капитане — рече Кралят. — Как ще приемат войскарите тази вест?

— Е, Ваше величество, не мога да говоря за хората на лорд Данин, но моите хора и аз ще се бием със самия Адов властелин да защитим честта на нашата господарка. Не можем да приемем такова нещо ей така, спокойно.

— Особено след като съветникът подклажда всички наред, Ваше величество — рече Гуенивер. — Нещо ми стана ясно за съветника Садар, но едва ли някога ще сме в състояние да го докажем.

— Така ли? — Глин погледна към Рикин. — Остави ни.

Рикин стана, поклони се и излезе заднешком от стаята. Прекара дълга, тревожна нощ, легнал върху нара, питайки се какво решават заедно неговата господарка и неговият Крал.

На сутринта Гуенивер дойде в казармата да го вземе. По изрично нейно искане Рикин получи разрешение да присъства на съда в залата за аудиенции. Глин седеше на подиума, облечен в церемониални одежди, със златен меч в ръка. Четирима съветници, включващи и Садар, стояха зад него, а двама жреци на Бел — от дясната му страна. Свидетелите, сред които беше и Гуенивер, бяха пред подиума. При звука на сребърен рог четирима гвардейци въведоха Данин. По тъмните кръгове под очите му Рикин прецени, че не е спал цяла нощ. Хубаво, помисли си той. Нека копелето да вкуси всяка горчива капка.

— Пред нас е издигнато обвинение в светотатство — оповести Глин. — Лорд Данин е обвинен в това, че се е опитал да оскверни личността на Гуенивер, лейди и жрица. Да започнем със свидетелските показания.

— Ваше величество — викна Данин, — позволете ми да ви го спестя. Признавам. Просто ме изведете и ме убийте. Ако със службата си досега съм заслужил нещо, то нека това стане веднага и бързо.

Погледът на Глин беше така студен, сякаш пред него имаше непознат. Садар се усмихна вътрешно.

— Лейди Гуенивер — каза Кралят, — пристъпете напред.

Гуенивер застана точно под подиума.

— Предлагаме ви да изберете възмездието, което да получите, тъй както ви съветва и както иска Богинята. Смърт или да бъде прокуден. Ще бъде прокуден от нашия двор и нашите земи. Ще отнемем на лорд Данин всички права, ранг и привилегии, но ще запазим детето му, за да бъде отгледано като наш син, защото ни е жал за едно същество, което е прекалено младо, да споделя бащиния си позор. Тази присъда ще пожали живота му само защото престъплението не е било завършено. Ако Богинята желае другото, ще му отсъдим петдесет удара с бич, а сетне да бъде обесен, докато умре, на пазарния площад в нашия град Кермор. В името на вашата Богиня, говорете и осъдете този човек.