Катрин Кер - Магия за мрак

— Светотатство! — зашептя ужасен Исгерин. — О, Богиньо мила, прости ни!

— Ти си глупак, Дано! — проговори Невин. — Ти си пълен глупак.

Останала без дъх, стресната, Гуенивер усещаше как гърбът и раменете й горят като огън, но болката не беше нищо в сравнение с болезнения хлад в стомаха й. За малко щеше да бъде омърсена с груба сила. Исгерин се обърна към Оклада.

— Престани да пищиш, момиче! Бягай доведи паж. Изпрати да доведат стражата. Побързай!

Момичето хукна, като продължи да хлипа, и Данин се извъртя бързо към вратата. Невин застана спокойно пред него.

— Ще съсечеш ли двама старци, за да излезеш от тази стая? — рече спокойно той. — Смятам, че имаш повече чест.

Данин започна да се тресе мълчаливо като топола на вятъра. Гуенивер изпитваше желание да изпищи. Стиснала ръце пред устата си, тя го гледаше как трепери. Отнел й бе цялата слава, мощта й на бойното поле и гордостта, че носи меч. Зверската сила на Данин я превърна в обикновена, уплашена жена и за това най-много го ненавиждаше. Исгерин сложи бащински длан на ръката й.

— Милейди, как се чувствате? Нарани ли ви?

— Не много — рече задавено тя.

Навън в коридора викаха мъже. Четирима кралски гвардейци се втурнаха в стаята с извадени мечове и се заковаха, вторачени в своя командир, сякаш изведнъж попаднаха в кошмар. Данин се опита да каже нещо, после продължи да трепери. След мъчителни минути, които й се сториха цяла вечност, пристигна забързан Глин, следван от Садар. При вида на брат си Данин се пречупи, падна на колене и заплака като дете. Садар се отдръпна и ахна драматично.

— Светотатство! — извика съветникът. — И аз отдавна се боях, че това ще стане. Лейди Гуенивер, о, какво отвратително нещо.

— Я почакай за момент — каза Глин. — Дано, какво означава всичко това?

С обляно от сълзи лице Данин изтегли меча си и го подаде с дръжката напред към Краля, но все още не можеше да говори.

— Ваше величество, двамата с Невин видяхме — обади се Исгерин. — Той се опита да изнасили дамата.

— О, богове — рече Садар. — Какво ли ужасно проклятие ще ни изпрати сега Богинята?

Гвардейците се отдръпнаха разтреперани от човека, който е щял да оскверни жрица. Отвращението в очите им показваше ясно, че набожността им е искрена, каквото и да мислеше Гуенивер за тази на съветника.

— Дано — рече Кралят. — Това не може да е вярно.

— Вярно е — най-накрая той се застави да продума. — Просто ме убий, моля те!

Данин отметна главата си назад, за да подложи гърлото си. Глин изруга и захвърли меча на другия край на стаята.

— Ще отсъдя по въпроса на сутринта. Гвардейци, отведете го в стаята му и го дръжте там. Освен това му вземете кинжала — той погледна към пребледнелите свидетели. — Искам да се посъветвам с Нейна святост. — Един след друг те побързаха да излязат, Садар тръгна последен. Кралят затръшна вратата зад него, сетне се хвърли на един стол и загледа подскачащите пламъци в огнището.

— По този въпрос, Ваша святост — проговори той, — вие сте монархът, а аз поданикът. Ще наложа на лорд Данин всяко наказание, което пожелае Богинята, но като човек ви моля за живота на брат ми — замълча и преглътна трудно. — Законът казва, че трябва да подложа на бичуване мъж, посегнал на жрица. Да бъде публично бичуван, а сетне обесен.

Гуенивер седна и стисна треперещите си ръце. Щеше да извлече удовлетворение от всеки удар, нанесен от палача; щеше да изпита удоволствие да види как увисва на въжето. Сетне почувства зад себе си Богинята, едно студено тъмно присъствие, като зимен вятър през отворен прозорец. Проумя, че ако използва свещените закони за лично отмъщение, ще извърши не по-малко светотатство, отколкото ако ги пренебрегне заради Краля. Гуенивер вдигна ръце и започна да се моли безмълвно на Богинята, а през това време Глин седеше втренчен в огъня и чакаше.

Когато един уплашен паж се втурна на подиума и сграбчи ръката на Краля, всички присъстващи в голямата зала разбраха, че става нещо лошо. Глин излезе, а войскари и благородници започнаха да гадаят, шепнейки поток от клюки и предположения. Какво ли толкова лошо можеше да се е случило, та момчето да забрави дотам възпитанието си? Рикин сметна, че въпросът не го засяга, и продължи да пие. Прецени, че скоро всички ще знаят какво е станало. Нещата се уталожваха вече, когато лорд Олдак мина през масите и го потупа по рамото.

— Ела с мен, капитане. Съветникът Садар иска да говори с теб.

Садар стоеше в основата на стълбището, потривайки непрекъснато ръце.