Катрин Кер - Магия за мрак

— Извинявам се — рече Невин. — Просто се бях замислил.

Очите на Данин се разтвориха от страхопочитание.

— Не става дума за магии или нещо подобно, милорд — продължи той.

— Е, добре тогава — той се насили да се усмихне, с намерението усмивката му да е приятна; но накара Невин да си помисли за вълк, който моли за остатъци от яденето на масата.

— Да знаеш къде отива лейди Гуенивер?

— Не зная. Предполагам, че излиза с хората си просто да разходят конете.

— Най-вероятно е така.

През това време отрядът се изнизваше с чаткане на подкови през портата. Данин наблюдаваше Гуенивер така напрегнато, че Невин се разтревожи.

— Чуй какво, момче — каза той. — За теб и за който и да е мъж тя е недостъпна. Трябва да имаш достатъчно разум да го проумееш.

Данин се обърна така рязко към него, че Невин отскочи и призова Дивите, да не би капитанът да прибегне до насилие, но колкото и да беше странно, младият мъж изглеждаше повече наранен, отколкото разгневен. За момент се поколеба, сякаш имаше нещо, което би искал да попита, сетне се обърна на пета и бързо се отдалечи. „Глупак“, си каза Невин. После престана да мисли за това и се качи да посети принц Мейл.

В тихата стая на кулата момчето стоеше облегнато на перваза и наблюдаваше как мъничките фигурки на последните конници се точат надолу по склона и навлизат в града.

— Като момче — рече Мейл — имах играчки, докарани чак от Бардек — малки сребърни коне и бойци. Войскарите от този отряд изглеждаха точно толкова големи. Нареждах ги и копнеех за деня, когато ще поведа бойци в сражение. О, по дяволите, този ден дойде и бързо си отиде.

— Успокойте се, Ваше височество, все още могат да ви откупят.

Мейл се усмихна горчиво и се отпусна на един стол до огнището, където пукаха няколко цепеници, поддържащи топлината. Невин седна от другата страна и протегна ръце да ги сгрее.

— До пролетта няма да има повече хералди — рече принцът с въздишка. — О, богове — цялата зима тук! Знаеш ли, съпругата ми искала да дойде и да сподели моето пленничество, но Татко не й позволил. Прав е, предполагам. Това ще даде на Глин нещо, с което да държи нейния клан.

— Изглежда, много я обичаш.

— Така е. Татко уреди нашата сватба, когато бях на десет, а тя на осем години и докато бяхме сгодени, тя живя в двора. По този начин се подготвяше като съпруга на принц. А сетне, преди три години, се оженихме. Човек свиква с някого, а сетне той му липсва. Но стига, добри човече, нещо съм се разбъбрил днес.

— Няма нужда да се извиняваш, момче.

Дълго време принцът седя загледан в огъня, но накрая излезе от унеса си.

— Свърших книгата с хрониките — рече той. — Дяволски е странно. Ще бъда най-образованият принц, който Елдид е имал, а това няма да донесе ни най-малка полза.

— Хайде, хайде, прекалено рано е да губиш надежда.

Мейл рязко се обърна и го погледна.

— Виж какво, добри ми Невин, всички стражи се кълнат, че си майстор на деомера. Отговори ми честно. Дали някога ще напусна това място по друг начин, освен за да ме обесят?

— Не ми е дадено да зная.

Мейл кимна бавно, сетне пак се загледа в огъня. Невин се опита няколко пъти да го заговори, а когато накрая той му отвърна, приказваше само за прочетеното.

Подобно танцуваща сребърна стена дъждът плющеше над Дън Кермор. В стаята на съвета беше влажно, каменните стени излъчваха хлад. Гуенивер се зави добре в карираното си наметало, докато съветниците продължаваха да каканижат монотонно. От другата страна на масата Данин играеше с кинжала си. Кралят седеше наведен напред на стола с израз на такова внимание, че тя се чудеше какво ли всъщност мисли.

— Във всички неща е най-добре да сте умерен и да не бързате — нареждаше Садар. — Още повече когато става въпрос за принца на Аберуин. Трябва колкото се може по-дълго да държим Елдид в неведение.

— Точно така — обади се Глин. — И казано по много добър начин.

Леко усмихнат, Садар седна отново.

— А сега, почитаеми господа — продължи Кралят. — Имам намерение да освободя от воински задължения през следващото лято лорд Гуетмар от Вълците, за да може да построи отново своя дън и да намери селяни да обработват земите му. Смятате ли плана за добър?

Ивир се надигна, поклони се и заговори:

— Съвсем мъдър, Ваше величество. Съмнявам се, че дори един от вашите васали ще недоволства. Всички знаят, че земите на Вълците са много важна предна територия.

— Добре — Глин се обърна към Гуенивер. — Ето, виждате, Ваша святост, въпросът се уреди тъй, както пожелахте.