Катрин Кер - Магия за мрак

— Гуенивер! — това беше гласът на Рикин. — Към Гуенивер!

Изведнъж хората й бяха навсякъде около нея, те се биеха яростно, крещяха, отблъскваха Глиганите, които за малко не я обкръжиха. Сетне отекнаха сребърни рогове, вражеската линия се разкъса. Разгромените побягнаха, следвани от повечето хора на Данин, които препускаха бясно след тях.

— Добре свършено, милейди! — тържествуваше Рикин. — О, добре свършено!

Значи всичко беше приключило. Дългата й лятна ненавист лежеше прегазена заедно с трупа на Буркан на окървавеното полесражение. Замаяна, сякаш ударена по главата, тя отпусна меча си и се запита, защо не плаче от радост. И изведнъж разбра, че никога повече няма да плаче, че Богинята напълно я е обсебила.

След като войската отпочина от сражението, Данин остави петдесет души подкрепление при Гуетмар и поведе останалите към Кермор. Докато яздеха по сивите, хлъзгави от дъжда улици на града, той почувства как около него като влажно наметало се спуска тъга. Ако новият глава на Глиганите не направеше нещо изключително глупаво, лятната кампания беше приключила. В дъна той докладва пред Краля, после се качи в стаята си и се изкъпа. Тъкмо се обличаше, когато на вратата му се появи съветникът Садар и поиска да говори с него.

— Покани го да влезе — рече Данин на пажа си. — Ще видим какво има да каже този досаден дърт пръдльо.

Момчето се засмя и направи каквото му поръчаха, но Садар му нареди да остане навън в коридора, докато двамата с капитана разговарят.

— Какво значи това — сопна се Данин. — Защо заповяда на момчето да излезе.

— Каквото имам да казвам, е прекалено сериозно, за да се повери на млади уши — съветникът седна непоканен на един стол и приглади черните си одежди. — Зная, разбира се, че по този въпрос мога да разчитам на дискретността на лорд Данин. Дошъл съм тук с надеждата, че ще дадете покой на съмненията ми и ще ми кажете, че напълно греша.

„Ако е вярно — каза си Данин, — това ще бъде първият път в безполезния му живот, когато е пожелал да чуе, че бърка.“

— Какви подозрения? — попита той.

— Ами това е толкова отвратително, че едва мога да понеса да го кажа на глас — Садар изглеждаше наистина разтревожен. — Става дума за светотатство, или може би трябва да кажа, възможно светотатство. Далеч съм от мисълта да оскърбявам една дама, която може да е напълно невинна.

Погледна към Данин, сякаш очакваше от него да разбере точно какво има предвид.

— Каква дама? — поиска да знае той.

— Разбира се, лейди Гуенивер. Виждам, че ще направя най-добре да говоря направо, колкото и болка да ми причинява. Вие бяхте в нейната компания в продължение на месеци, милорд. Забелязали ли сте как… е, колко интимни изглеждат отношенията й с нейния капитан? Ако наруши свещения си обет, ще бъде тежко и ужасно провинение. Сигурен съм, че ако Тъмната Богиня се разгневи, всички ще има да патим. Моля ви, кажете ми, че приятелството им е само една от онези връзки, които бойците често имат помежду си.

— Доколкото зная, е така. По дяволите, старче, обзалагам се, че нейните войскари ще я убият, само да решат, че извършва светотатство. Те знаят, че животът им зависи от нея.

— Е, добре, това облекчава сърцето ми — той въздъхна драматично. — Просто заради кръвната им клетва, нали виждате, че…

— Какво? Какво искаш да кажеш?

— Ами че лейди Гуенивер е дала кръвен обет с младия Рикин. Бях сигурен, че знаете.

Данин усети как яростта му пламва като напоен с масло огън.

— Там е работата, че не го знаех — изръмжа той.

— Е, да. Наистина се питах дали знаете, след като господин лордът е често погълнат от военни въпроси. Но разбирате моята загриженост, нали?

Данин изръмжа нечленоразделно, отиде до прозореца, сграбчи перваза с две ръце, впери невиждащи очи навън и се разтресе от ярост. Независимо какво каза на съветника, вече бе убеден, че е нарушила обета си за непорочност, сигурен беше, че двамата с Рикин са се осквернили, и то не веднъж. Дори не видя как съветникът си отива, което беше жалко, защото Садар се усмихваше доста злорадо.

Едва по-късно, когато се успокои, Данин направи следващата, донякъде налудничава стъпка в разсъжденията си. Щом Гуенивер вече е нарушила обета си, защо в името на всички богове да не я притежава и той.

Само дни по-късно Невин случайно пресичаше двора, когато Гуенивер събираше своя отряд близо до портите. Поспря да види как с Рикин възсядат конете си. Представляваха в известен смисъл красива двойка — и двамата млади и със златни коси. „И осъдени — помисли той. — О, богове, колко още мога да понеса да стоя тук и да гледам Уирда им?“ Продължи пътя си със сърце, натежало от мрачни мисли, и едва не се сблъска с Данин.