Катрин Кер - Магия за мрак

— Ще съм чудесен лорд наистина без хора, които да владея — отбеляза Гуетмар на шега, но гласът му прозвуча кухо.

— Селяните ще се върнат след време. Изпрати вестители на юг и на изток, където имат роднини. Колкото до собствените ти земи, приятелю, смятам, че ще трябва да се задоволиш с наеми — стига да намериш свободни селяни, които да пожелаят да се заселят там.

Без да се церемони, Гуетмар счупи катинара на къщата на ковача и я обяви за своя просто защото беше най-голяма. Тъй като нямаше време да се изгради истинска каменна стена, главният зидар и главният дърводелец решиха да издигнат земен вал и ров и да заобиколят вътрешната ограда от трупи. Докато течеше тази бавна работа, войската изпращаше непрестанно малки патрули по границата между земите на Глиганите и на Вълците. Минаха две седмици, преди да се зададат неприятности. Гуенивер водеше група войскари през опустелите ливади, когато далеч надолу по пътя видя облак прах, който показваше, че към тях язди отряд. Изпрати вестител до Данин и основната част от войската, сетне разгъна своя отряд в боен ред през пътя.

Прахът бавно се разнесе и видяха в лек тръс да се задават десет войскари. Когато забелязаха отряда, спряха и образуваха неравна редица. Бяха на своя земя, Вълците — на тяхната; сблъсъкът беше на косъм, когато водачът подбутна коня си, излезе от групата и се срещна с Гуенивер на средата на пътя.

— Вълци сте, нали? — попита той.

— Да, Вълци сме. А теб какво те засяга?

Очите на водача се отместиха за миг към нейните двайсет и четирима души и преброиха безнадеждно превъзхождащия го враг. Свивайки рамене, той обърна коня и поведе групата в отстъпление. Докато се обръщаха, тя видя, че един от войскарите носи щит с герба на Свещения град — зелен двукрак летящ дракон.

— Аха — обърна се тя към Рикин. — Сега разбирам защо Глин изпрати свои хора с нас.

— Точно така, милейди. Слумар от Кантрей няма да пусне толкова много земя без бой. Ще направим добре да се върнем и да предупредим останалите.

Като се върнаха в Блейдбир, ровът беше завършен и земният вал — натрупан, макар все още неотъпкан и неукрепен. Нахвърлени в неправилен кръг, трупите за оградата лежаха на земята като зъбите на акула. Гуенивер намери Гуетмар и Данин да разговарят с главния дърводелец и ги дръпна настрана да им съобщи вестите.

— И съм готова да се обзаложа, че Буркан ще знае до залез-слънце, че сме се върнали — заключи тя.

— Точно така — рече Данин. — Те знаят, че не може да сме при разрушения дън, и според мен ще дойдат направо тук. Най-добре ще е да ги пресрещнем на пътя. Ако много ни надвишават по брой, ще отстъпим в селото и насипът ще изравни силите.

— Ако ще отстъпваме — присъедини се към разговора Гуетмар, — ще трябва да го направим бързо. Не бива да ни отрежат.

— Разбира се — каза Данин. — Но вие оставате тук да отбранявате селото.

— Чакайте за момент! Аз имам намерение да се бия в защита на собствените си земи.

— Намерението е благородно, милорд, но мисленето не го бива. Единствената причина да съм тук с момчетата си е да ви запазя жив.

Когато Гуетмар пламна от ярост, се намеси Гуенивер.

— Не ставай глупак! — сопна му се тя. — Откъде да знаем дали детето, което носи Маки, е момче или момиче? Ако загинеш в сражение и ако то не оживее, няма да има Вълчи клан, докато Маки отново не се омъжи. И ще трябва да минем пак през всичко това.

— Точно така — Данин се усмихна по начин, който трябваше да е примирителен. — Вие създавайте наследниците, милорд, а ние ще им осигурим земята.

На сутринта Данин събуди хората рано и докато сивата зора просветляваше, ги поведе навън, защото ако Буркан се движеше бързо, щеше да стигне до селото в късния следобед. Сутринта беше преполовила, когато пресякоха границата между двете владения и продължиха напред през полетата, обезлюдени от непрестанната вражда между двата клана. По пладне стигнаха до голяма ливада с гъста гора от едната страна. Данин изпрати разузнавачи, после остави конете на основната група да починат малко, преди да подреди бойната линия. Две трети от войскарите разположи напряко през пътя; останалите се скриха сред дърветата, където щяха да изчакат битката, сетне да нападнат Буркан във фланг.

Стояха търпеливо на палещото слънце, когато разузнавачите се върнаха и донесоха новината, че са срещнали разузнавачи на Глиганите. Гуенивер се обърна към Рикин с усмивка.

— Това е добре. Значи са на път. Напомням ти да оставиш Буркан на мен.