Катрин Кер - Магия за мрак

— Недей! Не е необходимо, а ако го нарушиш…

— И да не смяташ, че нямам кураж колкото тебе?

— Не това имах предвид. Просто няма защо да го правиш.

— Там е работата, че има. Какво дават повечето мъже на момичето, което обичат? Дом, достатъчно ядене и от време на време по някоя нова рокля. Е, аз няма как да ти предложа тези неща, затова ще ти дам онова, което мога — усмихна й се така волно, така слънчево, както винаги. — Няма значение дали те е грижа или не, Гуен, но няма да ме видиш с друга, нито пък ще чуеш подобно нещо.

Тя се почувства като домакиня, която дълго време е използвала в кухнята си стара тенджера, а когато един ден я изтъркала, открила, че е направена от масивно сребро.

— Рико, аз никога няма да наруша обета си. Разбираш ли?

— Ако не разбирах, щях ли да дам своя?

Хвана ръката му с чувството, че Богинята я кара да говори.

— Но ако някога бих го направила, щеше да е с теб, а не с Данин. Ти си два пъти повече мъж от него, независимо от ранга му.

Той заплака, две тънки вади потекоха, но набързо бяха пресушени.

— О, богове — прошепна той. — Ще те следвам до смърт.

— Така ще е, ако въобще ме следваш.

— И без това накрая Богинята ще ни има всички. Тогава защо в името на който и да е ад ще ме е грижа?

— Е, добре тогава. Обичам те.

Хвана ръката й и преплете пръсти с нейните. Дълго време седяха така, безмълвни; сетне тежко въздъхна и рече:

— Жалко, че не мога да спестя заплатите си и да ти купя годежна брошка. Ей така, само за да ти дам нещо, за да го отбележим.

— И аз се чувствам по същия начин. Чакай, зная. Положи кръвна клетва с мен, както са правели във времето на Зората.

Той се засмя и кимна в знак на одобрение. Когато му подаде кинжала си, той поряза леко китката й, сетне своята и допря кървавите рани, за да се смеси кръвта. Докато го гледаше в очите, тя изпита желание да заплаче само защото изглеждаше така тържествен и това беше единствената сватба, която някога щяха да имат. Сетне усети Богинята, нейното студено присъствие около себе си. Знаеше, че Тъмната Дама е доволна и че любовта им е също така чиста и сурова, като още един меч, положен на Нейния олтар. Той наведе глава и я целуна, само веднъж, сетне я пусна.

По-късно същата сутрин една безцелна разходка ги доведе до билковата градина на Невин и при самия него — коленичил, той се грижеше за растенията си. Когато го поздравиха, той се изправи, обърса кални ръце в бригите си и рече:

— Добро утро. Клюките ми донесоха, че двамата ще тръгвате скоро за земите на Вълците.

— Така е — отвърна Гуенивер. — И ще ги изчистим от гниди.

Невин наведе глава настрана и загледа ту единия, ту другия, очите му станаха внезапно студени.

— Какво има на китката ти, Рико? — рече той. — Струва ми се и твоята господарка е порязана на същото място?

Тя се засмя и вдигна ръка, за да покаже засъхналото кърваво петно.

— Двамата с Рикин дадохме обет. Няма да споделяме легло, но ще споделим гроба.

— Вие, глупави, млади дръвници — прошепна Невин.

— Виж какво, да не смяташ, че няма да го спазим? — попита Рикин.

— О, разбира се. Без съмнение ще изпълните обета си великолепно и ще получите наградата, която искате — ранна смърт в сражение. Без съмнение бардовете ще пеят за вас още много, много години.

— Защо тогава изглеждаш така разтревожен? — намеси се Гуенивер. — Повече от това няма да желаем.

— Зная — старецът се обърна. — Тъкмо това тревожи сърцето ми. Е, хубаво, това си е вашият Уирд, не моят.

Без да каже и дума повече, той коленичи и започна отново да плеви.

Тази нощ Невин не намери сили да слезе в голямата зала, където щеше да види Гуенивер. Оттегли се в стаята си, запали свещи и закрачи напред-назад; задаваше си въпроса какво ли има в неговата раса, та извлича такова удоволствие от страданието, какво я кара да обича смъртта така, както други раси обичат удобствата и богатствата. Ей ги на — Гуен и нейния Рикин, които мислеха, че се обичат, докато през цялото време обичаха тъмната страна в душата на Девери.

— О, богове — рече Невин. — Това вече не е моя работа.

Свещта изгасна, сякаш поклащайки златистата си глава в знак на отрицание. Беше негова работа, независимо дали щеше да успее да им помогне в този живот, или трябваше да чака до следващия, вече не само на Гуенивер, но и на Рикин. Независимо дали щяха да нарушат или спазят обета си, те се свързваха с верига от Уирд и щеше да е необходима мъдростта на крал Бран 3 3 Бендигейд Бран, или „Благословеният Бран“, крал на Острова на могъщите (Британските острови), герой от келтските легенди. — Б.пр. , за да я разплете, и силата на Веркингенторикс 4 4 Веркингенторикс, вожд от галското племе арвени. Като крал на това могъщо племе въстава срещу Рим, бива разгромен от Цезар. Отведен в Рим през 46 г. пр.Хр., развеждан из града като символ на Цезаровата победа, а по-късно екзекутиран. — Б.пр. , за да я скъса. Като си помисли за двамината герои от времето на Зората, настроението на Невин се развали още повече. Проклета кръвна клетва, взета направо от стара сага! Искаше да им обясни, да ги принуди да разберат, че винаги е по-лесно да паднеш, отколкото да се покатериш, че да се отпуснеш и да паднеш носи чувство на спокойствие и сила. Тя нямаше да го чуе. Вероятно беше твърде късно.