Катрин Кер - Магия за мрак

— Престанете веднага! — озъби се тя. — За какво ме вземате, за разгонена кучка ли?

Рикин прибра меча си и отстъпи.

— Кълна се във всички богове — продължи тя. — Ще убия първия от вас, който започне отново, пък нека ме обесят. Разбрахте ли ме и двамата?

Рикин се обърна и побягна към казармите. Данин триеше болящата го китка и намръщен гледаше отдалечаващия се гръб, докато Гуенивер не го потупа по гърдите с острието на меча си.

— Ако го гониш на бойното поле и той загине заради това, ще те убия.

Без съмнение говореше сериозно. Той не пожела да отговори и вдигна меча си от калдъръма. Едва тогава забеляза тълпата зяпачи, които гледаха и се хилеха, доволни, че копелето си е получило заслуженото. Заслепен от ярост, Данин тръгна с широка крачка към дъна и изтича горе в покоите си. Хвърли се на леглото и остана да лежи, тресейки се от ярост. Но гневът бавно го напусна и мястото му зае студена безнадеждност. Е добре, ако тази кучка предпочита своя вонящ селянин, хак й е! Ако лягаха заедно, Богинята щеше много скоро да накаже и двамата. Въздъхна и седна, съзнавайки, че вероятно не правеха нищо такова. „Отсега нататък трябва да владея добре ревността си, да не взема да се поддам на ярост, по-силна и от желанието“, каза си той.

През остатъка от деня Рикин избягваше Гуенивер, но на вечерята в голямата зала я гледаше как седи на подиума с останалите благородници. Измъчваше се, като си спомняше как се опозори пред нея. Забрави Богинята. Съвсем просто — за миг мислеше за нея само като за жена, а не като за свещена жрица, каквато всъщност бе. Това, че Данин направи същата грешка, не можеше да послужи за извинение. Богинята я бе избрала и белязала, и толкова. Когато свърши да яде, Рикин взе втора половиница пиво и бавно я изпи, докато обмисляше какво да направи, за да изкупи вината си пред Богинята, не пред Гуенивер. Нямаше желание да загине в следващото сражение, защото Тя е пожелала да бъде убит.

— Връщаш ли се в казармата? — попита Дагуин. — Бихме могли да хвърлим зарове.

— Ще дойда след малко. Искам да говоря за нещо със стария билкар.

— За какво?

— Нищо, което те засяга.

Дагуин сви рамене и тръгна. Рикин не бе сигурен, че Невин ще знае за Тъмната Богиня, но старецът изглеждаше толкова мъдър, че заслужаваше да опита. По средата на залата Невин свършваше да се храни, потънал в разговор с Майстора оръжейник. Рикин реши да изчака, докато свършат, и да го последва навън. По двама, по трима, другите войскари на Вълка напускаха масата, докато не остана сам сред мъничко островче тишина в шумната зала. Взе трета половиница пиво и се върна на мястото си, проклинайки Майстора оръжейник, че говори толкова много.

— Капитане? — рече някой зад него.

Беше Олдак, пъхнал палци в колана на меча си. Рикин не му беше простил за това, че нарече Гуенивер „моме“, но стана и се поклони, както изискваше от него рангът на лорд.

— Бих желал да поговорим. Да излезем навън.

Рикин го последва през задната врата на хладно в двора. Застанаха в светлината на един от прозорците и Олдак изчака две слугинчета да се отдалечат да не ги чуят.

— Какво беше малкото спречкване между теб и лорд Данин днес? — попита той.

— Моля господин лорда да ме извини, но не виждам какво му влиза в работата.

— Да, несъмнено не му влиза. Само съм дяволски любопитен. Един паж рече, че лорд Данин обидил Нейна святост и ти си я защитил.

Съблазнително бе да излъже и да остави да се разпространи тази не толкова срамна версия.

— Е, милорд, това не е вярно. Казах нещо, което лорд Данин възприе погрешно, и моята господарка се намеси.

— Да, нашето копеле е наистина обидчиво, нали? — Колкото и да беше странно, Олдак изглеждаше разочарован. — Само се питах.

Като се върна в залата, Рикин видя, че старият Невин си е отишъл. Проклинайки наум Олдак, намери един паж, който му каза, че старецът се е оттеглил в стаята си.

Рикин се поколеба, боейки се да безпокои човек, за когото всички казваха, че владеел деомера, но в края на краищата животът му зависеше от това да умилостиви, както трябва, Богинята. Отиде до стаята на Невин, където намери стареца да сортира билки на светлината на фенер.

— Може ли, добри ми господине, да поговорим? — попита Рикин.

— Разбира се, момче. Влез и затвори вратата.

Тъй като Невин разполагаше само с един стол, Рикин застана притеснен до масата, загледан в ароматните билки.

— Нещо не се чувстваш добре ли? — попита го Невин.

— О, не съм дошъл за билките ти. Ама изглеждаш истински мъдър човек. Мислиш ли, че Тъмната Богиня би приела молитви от мъж?