Катрин Кер - Магия за мрак

— Тогава наистина бих искал да я прочета. Изглежда по-приемливо, когато знаеш, че си пленен от единствената.

Същия този ден пристигнаха хералди от Елдид. Дворът зажужа от клюки, всички се питаха колко предлага чуждият крал за сина си и дали Глин ще приеме. Любопитните уши чуха една новина веднага — че съпругата на Мейл е родила чудесен, здрав син. Невин се запита колко ли ще го е еня владетеля на Елдид за Мейл, след като вече има още един наследник. Доста, както се оказа. Невин чу историята от Краля, когато същата вечер Глин го повика в частните си покои, какъвто навик имаше, за да чуе предлаганата му от майстора на деомера перспектива.

— Елдидецът обещава дяволски много злато — рече Глин. — Но аз нямам толкова нужда от пари, колкото от спокойна граница. Смятам да проточа преговорите възможно по-дълго и съм го предупредил, че ако изпраща набези, докато синът му е при мен, принцът ще увисне на въжето.

— Без съмнение няма да изпраща, Ваше величество, поне за известно време.

— Така се надявам. Никак не бих искал наистина да обеся безпомощен пленник. В края на краищата елдидецът може да настоява за престола, като напада земите на Кантрей. Те имат дълга граница на север — Кралят мило се усмихна. — Нека Слумар види колко е приятно да бъдеш хапка месо между две челюсти.

Едната от тях беше, разбира се, Данин и Кралската гвардия, които правеха набези на север. Всеки път, когато се върнеше вестител, Невин го разпитваше за новини от Гуенивер и всеки път войскарят разказваше със страхопочитание, че тя била не само добре, но и вдъхновявала цялата войска. Богодарена, така я наричали. Невин предполагаше, че повечето хора ще я виждат по този начин — като една от малцината, които боговете пряко облагодетелстват с власт и късмет. Той, разбира се, гледаше на нещата различно, защото знаеше какво представляват всъщност боговете — огромни центрове на сила във Вътрешните земи, които съответстват на част от естествения свят или на човешкото съзнание. След като в продължение на хиляди години прекланящите се бяха изграждали образите на богове и изливали в тях мощ, те вече приличаха на личности. Всеки, който знаеше как да изгражда подходящите мислени образи и да напява съответните молитви — без дори да са точни, — можеше да се свърже с тях и да извлече сила за себе си. Жрецът се свързваше, вярвайки сляпо; майсторът на деомера — хладнокръвно, защото знаеше, че той създава бога повече, отколкото богът създава него; Гуенивер се бе натъкнала, без да ще, на тъмно кътче в женското съзнание, което жените са били принудени да погребат през изминалите седемстотин години. Без храм на Тъмния обряд, където да се научи, тя беше като дете, което, привлечено от красотата му, се опитва да хване горящ пламък, затова Невин не спираше да се тревожи за нея.

И все пак, макар да знаеше, че истинският й Уирд е свързан с деомера, клетвите му забраняваха да се намесва пряко в живота й. Можеше само да печели доверието й, да подмята ей така, между другото, и да се надява, че някой ден тя ще му зададе верните въпроси. Ако, разбира се, живее достатъчно дълго. Можеше само да се моли тази година зимата да дойде рано. Когато бъдат всички заедно в дъна и кампанията за сезона приключи, той би имал шанса да стане неин приятел.

Още един месец войскарите на Кермор нанасяха безнаказано удари по южната граница на Кантрей, защото Слумар, ще не ще, извеждаше сили на запад да посрещнат новата заплаха от Елдид. От време на време пред тях се изправяше прилична по големина войска, но Данин обикновено се отдръпваше преди битката, предпочитайки да обезкървява източниците на снабдяване на Кантрей, вместо да губи хора. Накрая обаче Слумар беше достатъчно отчаян и изтиквайки с ловки маневри хората на Данин, наложи сражение при Белавер. Формално то завърши с победа на Кермор, която отпрати бързо кантрейците на север, назад към Свещения град, но загубите бяха големи.

Тази вечер, докато обикаляше бойното поле, където хората му продължаваха да намират и да прибират ранените, Данин разбра, че едно следващо редовно сражение ще ги довърши. До него беше Гуенивер, мръсна и потна като всеки друг, с опръскани с кръв лице и рамене. Докато вървяха, тя гледаше на касапницата с безразличие, което го плашеше. Колкото и да обичаше бойната слава и сраженията, не му беше приятно да вижда убити свои хора. Идеалът му за бой принадлежеше към стара сага: благородниците се предизвикваха на единоборство, докато войските ги подкрепяха с викове.