Катрин Кер - Магия за мрак

Сега вече елдидските войскари ги настигнаха и с бесен вой се понесоха към принца. Гуенивер виждаше как белият кон се изправя на задните си крака и подскача, за да отхвърли безпомощния си ездач. Мечовете заблестяха и когато се втурна в безредицата, чу бойния вик на Рикин.

— Рико! Дагуин! — изкрещя тя.

Може да беше смешно, но Дагуин й отвърна с боен вик и продължи да се бие като демон. Застанали гърбом един към друг, той и Рикин по-скоро отбиваха, отколкото сечаха, отчаяно опитвайки се да останат на седлата сред множеството елдидски мечове. Гуенивер съсече един враг в гърба, обърна се на седлото и едва успя да отбие удар отстрани. Зад себе си чу керморски гласове, но продължи да напира смеейки се, въртеше меча си, усещаше как от ризницата й отскачат удари, отвръщаше, докато проби път до Рикин. Конят му умираше под него, лицето му беше обляно в кръв.

— Качвай се зад мен! — му изкрещя тя.

Рикин отскочи от седлото, конят му падна. Тя нанасяше удари и отбиваше слепешката, докато той се покатери зад нея, а конят пръхтеше и танцуваше под тях. Елдидски войскар ги нападна, но изпищя и се изви, когато получи удар в гърба си. Псувайки колкото му глас държи, Данин си проправи път през тълпата и грабна юздите на белия кон. Бавно малкият водовъртеж на смъртта стихна, докато керморци преследваха последните елдидски войскари надолу по пътя. Внезапно Гуенивер усети, че Богинята я напуска. Тя заплака като дете, заспало в полите на майка си, за да се събуди само в непознато легло.

— По дяволите! — сопна се Данин. — Да не си ранена?

— Не съм. В един миг Богинята беше сложила ръка върху ми, а след това вече я нямаше.

— Видях Я! — проговори Рикин с немощен глас. — Когато влизаш в сражение, Гуен, ти си самата Богиня.

Тя се извърна и погледна към него. Той притискаше с ръка кървавата рана на лицето си, очите му бяха присвити от болка. Спокойната убеденост в тона му плашеше.

— Истината казвам — рече Рикин. — За мен ти си Богинята.

Месец след като тръгна, без да е изпитана в бой, Гуенивер се върна в Дън Кермор като воин. Данин искаше да държи за известно време на границата с Елдид по-голямата част от войската, затова я изпрати с нейния отряд като ескорт на кралския пленник. Оказа се, че това е принц Мейл от Аберуин, най-младият наследник на драконския трон. Когато влезе в двора и погледна към извисяващия се брохов комплекс, тя осъзна, че мястото й е тук. Вече не се чувстваше смазана от великолепието му. Кимна леко при появата на рояка слуги и пажове, слезе от коня и помогна на Рикин да среже въжетата, с които плененият принц беше вързан на седлото. Тъкмо когато Мейл слизаше от коня, се появи забързан съветникът Садар и се поклони. Принцът остана неподвижен, гледайки както съветника, така и дъна с лека, презрителна усмивка.

— Негово величество е в приемната зала, Ваша святост — рече Садар. — Получихме вестите ви и Негово величество с нетърпение очаква да види принца.

— Хубаво. Дяволски ще се радвам да се отърва от него, казвам ви. Той е отвратителна компания за път.

Четирима от гвардията на Глин ги въведоха в ехтящата приемна зала на главния брох. В единия й край се издигаше малък подиум. Покриваха го килими, а отзад висяха два огромни гоблена: единият представяше крал Бран, който основава Свещения град, а другият — как същият крал повежда атака. Седнал на стол с висока облегалка, ги чакаше крал Глин в церемониално облекло: носеше чисто бяла, богато украсена с бродерия туника, кралското карирано наметало стоеше закрепено на рамото с огромна брошка във формата на пръстен, която сочеше, че е крал, а до себе си бе сложил златен меч. Прясно избелена, светлата му коса беше сресана назад, сякаш някакъв личен негов вятър я духаше от лицето. Той отбеляза влизането на Мейл и Гуенивер, и двамата мръсни и окъсани от пътя, с лек жест на обсипаната си с пръстени ръка. Гуенивер коленичи, а Мейл остана прав и впил очи в Глин, който в края на краищата му беше само равен по ранг.

— Поздрави — рече Кралят. — Макар да отхвърлям и оспорвам претенциите на клана ви върху моя престол, съзнавам добре, че сте в правото си да държите на вашия. Уверявам ви, че докато сте тук, с вас ще се отнасят с подобаващото уважение.

— Нима? — сопна се Мейл. — Във всеки случай това ще е уважението, което може да предложи вашият двор.

— Виждам, че принцът има силен дух — Глин си позволи лека усмивка. — Скоро ще изпратя хералди в двора на баща ви да съобщим за вашето залавяне. Желаете ли да изпратите някакви вести по тях?