Катрин Кер - Магия за мрак

— Ще трябва да се оттеглим — обади се внезапно той.

— Както смяташ за най-добре, стига да се върнем.

— Може да се върнем, а може и да не се върнем. При положение че Елдид спазва примирието, бих могъл да оставя Дън Кермор без гарнизона на крепостта, но не съм убеден, че искам да го направя. Разбира се, окончателното решение ще трябва да вземе Кралят.

Тя се обърна и го изгледа с раздразнение.

— Нейна святост ще направи добре да си спомни, че имаме нужда от войскари, за да ги изпратим срещу Глиганите тази есен. Тогава ще има още кръвопролития и те може би ще са достатъчни да я заситят.

Отмятайки глава при обидата, тя го остави и тръгна с широка крачка към своите хора. За момент, докато я гледаше, му се дощя да я вижда отблъскваща, да престане въобще да възприема у нея жената, както и налагаше свещеният й обет. Данин съвсем не беше набожен, но вярваше в боговете и знаеше, че като желае в леглото си дала обет жрица, рискува техния гняв. И въпреки това на моменти, когато му се усмихнеше или просто минеше покрай него, започваше толкова силно да я желае, че му трябваше време, докато успокои дишането си. Обеща си, че ако някога дойде време да изведат две армии, ще се погрижи тя да е в едната, а той — в другата.

Да не беше Рикин, щеше да му е по-лесно да забрави копнежа си. Понякога, по време на бавния им поход на юг към Кермор, виждаше как тя и капитанът й разговарят, така интимни, така близки, че се питаше дали вече не е нарушила обета си, при това с човек от народа. Ревността го изяждаше, докато започна да мрази Рикин, човек, когото преди харесваше. Дори се възхищаваше от него заради трезвата му, спокойна смелост и лекотата, с която ръководеше хората под свое командване. Сега вече му се случваше да си представя в подробности как изпраща капитана на Гуенивер на сигурна смърт в безнадеждна атака.

Върнаха се в Дън Кермор и там нямаше битки да го отвличат, затова на Данин му стана още по-трудно да пренебрегва чувствата си към нея. Правеше всичко възможно да я избягва, но оставаха уроците им по изкуството на меча. Опитваше се да подцени онова, което изпитва, казвайки си, че е просто жребец, затънал в калта, но всъщност много и честно я обичаше, и мисълта за възможната й гибел го ужасяваше. Беше решен да я научи на всеки номер, който знаеше, та да компенсира това, че не е тежка и не стига надалече.

Всяка сутрин се упражняваха по няколко часа. Мечовете им бяха с тъпи остриета, а щитовете леки, учебни, но противоборството им неизменно се превръщаше в истински бой. Нещо я подтикваше и вместо да бележи леки докосвания, тя подлудяваше и започваше да сипе удари, тежки удари с острието, което събуждаше у него ярост, съответстваща на нейната. Няколко минути се сражаваха, сетне преставаха по някакво подсъзнателно взаимно съгласие и се връщаха към по-уравновесен урок. Данин винаги печелеше боевете, но така и не почувства да я е подчинил. Можеше цяла сутрин да й прави синини, но на следващия ден тя отново започваше, караше го със силен удар да загуби самообладание. Започваше да мисли, че е решила да го подчини.

След като вече бяха в дъна, трудно можеше да не обръща внимание на Рикин. Често ги виждаше заедно да се смеят на някаква шега, Рикин да се навежда близко до нея, докато се разхождаха из двора, дори да играят на зарове за медни монети като двойка войскари. Понякога Рикин идваше да ги гледа как се упражняват. Заставаше на края на плаца, без да казва нищо, като шаперон, а когато свършеха, я придружаваше. Трябваше да го понася, тъй като нямаше извинителна причина да заповяда на капитана на друг благородник да се маха.

Един следобед се вбеси достатъчно, за да се присъедини към тях, както стояха до конюшните. Просто не харесваше начина, по който Рикин й се усмихваше, и широките му крачки го доведоха навреме, за да дочуе странна шега за зайци.

— Добър ден — рече Данин. — Какво си говорите за зайци, милейди?

— О, Рико умее да ги хваща с теловете, които винаги носи, та го питах, дали не може да ми хване няколко Глигана.

На Данин му ставаше още по-неприятно, когато тя използваше умалителното име на Рикин.

— Нещо, което си научил на село ли? — сопна се той.

— Там, милорд — отвърна Рикин. — Когато си син на фермер, научаваш много неща. Като например да правиш разлика между чистокръвен кон и кранта.

— И какво точно искаш да кажеш с тези думи? — Данин сложи ръка на дръжката на меча си.

— Само онова, което казах — Рикин го последва. — Милорд.

Данин изруга и изтегли меча си. После зърна да проблясва метал; сетне китката му пламна, а мечът отхвръкна от ръката му. Псувайки, отстъпи тъкмо когато Гуенивер плесна ръката на Рикин надолу с плоското на меча си. Беше го изтеглила по-бързо и от двамата.