Катрин Кер - Магия за мрак

— Не виждам защо да не приеме. Нали Бел чува молитвите на жените.

— Хубаво. Видиш ли, не мога да попитам господарката. Без да съм сигурен, се боя, че съм оскърбил Богинята, но дяволски добре зная, че съм оскърбил господарката. Затова реших, че може би ще мога да се помиря сам с Богинята, защото не искам да загина при следващия поход. Дяволски трудно е, след като Тя дори няма истински храм, където да отида.

Невин го загледа някак особено, нещо по средата между гняв и възхищение.

— Е, без съмнение, Богинята добре разбира това — рече Невин. — В известен смисъл Тя няма нужда от храм, защото цялата нощ е Неин дом, а тъмнината — Неин олтар.

— Абе, господине, да не сте били жрец?

— О, не, но съм чел много книги за свещените познания.

— Добре тогава. Не би ли трябвало да й принеса някакъв дар? Като че ли боговете винаги харесват такова нещо.

— Харесват го — Невин се замисли за момент с внушително и тържествено изражение. — Ще ти дам мъничко корен от мандрагора, защото е раздвоен като мъж и е деомерски. Отиди до реката посред нощ, хвърли го в нея, сетне се моли Тя да го приеме вместо теб и да ти прости.

— Благодаря, добри ми господине, смирено благодаря. И ще платя за това парченце корен.

— Не е необходимо, момче. Не искам да сбъркаш и да те убият, защото вярваш, че Богинята се е обърнала срещу теб.

Рикин зави скъпоценната мандрагора в парче плат и го скри в ризата си, после се върна в казармата. Лежеше на леглото си и обмисляше какво ще каже на Богинята, защото искаше думите му да са точно онези, които трябва. Вече знаейки, че и той може да й се моли, се изпълни с тържествено спокойствие. Тъмнината е Неин олтар — хареса му как го каза старият Невин. Някой ден, когато дойдеше неговият Уирд, щеше да се отпусне в ръцете й и да лежи тих и изморен, в покой на тъмно, а всичкият порив и болка на тази безкрайна война ще са останали зад него.

— Дагуин? Къде е Рикин? — попита Гуенивер.

Дагуин се обърна и бързо огледа конюшнята.

— Проклет да съм, ако зная, милейди — отвърна й той. — Беше тук само преди минутка.

Гуенивер излезе бързо на ярката утринна светлина и обиколи конюшните. Мислеше, че пак нарочно я избягва, предположение, което се оказа вярно, когато накрая го настигна. Той й хвърли стреснат поглед, после заби очи в земята.

— Ела да се поразходим, Рико.

— Щом милейди заповядва.

— По дяволите! Стига си се спотайвал като бито куче! Виж какво, аз дори не съм ти се ядосала, но трябваше да съм справедлива, за да поставя Данин на мястото му, нали така?

Рикин вдигна очи и й се усмихна, бързо проблясване на обикновеното му добро настроение. Много обичаше да го вижда така усмихнат.

— Хубаво, така да е — рече той. — Но аз наистина се косях.

— Приключено е, поне що се отнася до мен.

Тръгнаха бавно през складовите навеси и празните каруци зад конюшните, докато накрая намериха тихо слънчево място до стените на дъна. Седнаха, облегнати на една барака, и се загледаха във внушително извисяващата се сива каменна стена, която ги затваряше вътре, тъй както затваряше враговете навън.

— Знаеш ли — поде Гуенивер, — трябва да си намериш момиче в дъна. Ще останем тук до края на живота си.

Рикин трепна, сякаш го зашлеви.

— Какво лошо казах?

— Нищо.

— Глупости. Думай.

Рикин въздъхна и потри врата си, сякаш това му помагаше да мисли.

— Ами да предположим, че си намеря момиче. Как ще го приемете? Надявах се, че ще… о, по дяволите!

— Надяваше се, че ще й завиждам ли? Така ще е, но това си е мой товар, не твой. Аз съм онази, която избра Богинята.

Той се усмихна на земята пред него.

— Наистина ли ще завиждаш?

— Ще завиждам.

Той кимна и се вторачи в камъните, сякаш ги броеше.

— Мислех си такова нещо — проговори накрая Рикин. — Наоколо има едно-две момичета, които харесвам, и едно от тях също ме харесва. Дори вчера се разхождахме и знаех, че стига да нямам нищо против да я деля с няколко други момчета, много лесно ще я накарам да легне с мен, а преди не съм имал нещо против. Но изведнъж разбрах, че и свинска пръдня не давам дали ще я имам или не и си отидох — замълча известно време. — Никога няма да ми е хубаво с друго момиче, прекалено много те обичам. От много години.

— О, я стига, просто не си намерил подходящото момиче.

— Не ми се подигравай, Гуен. Няма да живея толкова дълго, та да намеря. Ти си решила да умреш, нали? Виждам го в очите ти, когато тръгваме на бой. Добре тогава, аз няма да живея и минутка по-дълго от теб. Молих се на Богинята и й обещах това. — Най-сетне вдигна поглед към нея. — Та си мислех дали не мога да дам същия обет като теб.