Катрин Кер - Магия за мрак

— Да, писмо до съпругата ми.

Гуенивер остана искрено изненадана. Обикновена практика при кралските родове бе да женят своите наследници млади, но застанал до нея в мръсните си дрехи, той изглеждаше такова момче, че трудно можеше да си го представи женен. Мейл леко й се поклони.

— Ваша святост, когато потеглих на война, съпругата ми се готвеше да ражда. Може подобни неща да не ви интересуват, но нейното благополучие зависи в голяма степен от мен.

— Собственият ми писар ще ви посети по-късно — каза Глин. — Пишете на вашата дама каквото желаете.

— Достатъчни ще са перо и мастило. Мъжете от моя род знаят да четат и пишат.

— Чудесно тогава — Кралят отново се усмихна. Лесно можеше да остава незасегнат от обиди, след като не той бе пленникът. — Ще ви уведомявам от време на време как се движат преговорите. Стража.

Подобно длан, която се свива около скъпоценен камък, охраната заобиколи принца и го отведе.

Покоите му се намираха на върха на централния брох и представляваха голямо кръгло помещение, в което имаше огнище, стъкло на прозореца, бардекски килим на пода и прилични мебели. Винаги, когато Невин го посещаваше, Мейл крачеше и правеше кръг след кръг като вързано магаре. Пазачите му казаха, че крачел по този начин и половината нощ. В началото майсторът на деомера го посети, за да се погрижи за счупената китка, но с времето продължи да идва от чиста човещина. Тъй като принцът можеше да чете и пише, Невин му носеше книги от библиотеката на писаря и оставаше там по час-два да ги обсъждат. Момчето беше необикновено будно и пъргавият му ум би могъл да се превърне в мъдрост, стига да живее достатъчно дълго. Вероятността за това обаче беше малка, защото зад цялата любезност на Глин съществуваше реалната угроза, ако Елдидският крал не откупи сина си, Мейл да увисне на въжето. Тъй като самият някога бе трети и следователно принц в повече, Невин не бе сигурен, че елдидецът ще се унижи дотам, щом става дума да се спаси животът на Мейл. Мейл също се съмняваше.

— Ще ми се да се бях самоубил, преди да ме пленят — отбеляза той един следобед.

— Срамота щеше да е. В Отвъдните земи искат сурова сметка от мъжа, който бяга от своя Уирд.

— Щеше ли да е по-сурова от очакването да увисна като конекрадец на въжето?

— Е, хайде, момко, баща ви може все още да ви откупи. Глин няма да бъде алчен по отношение на откупа, а баща ви ще се почувства опозорен, ако ви остави да умрете.

Мейл се просна на един стол и се смъкна надолу, дългите като на конче крака стърчаха пред него, гарвановочерната му коса беше смачкана и разчорлена.

— Мога да ви донеса друга книга — продължи Невин. — Писарите имат копие на дувориковите „Анали от времето на Зората“. В нея има някои великолепни битки. Или четенето за сражения ще ви причини болка?

Принцът поклати глава в знак на отрицание и погледна през прозореца към синьото небе.

— Знаеш ли какво беше най-лошото? — каза след мъничко той. — Че ме плени жена. Щях да умра от срам, когато погледнах и видях, че е жена.

— Е, не просто някаква жена, Ваше височество. Няма нищо срамно в това да те плени воин, дал обет на Луната.

— Поне така се надявам. Но да ти кажа истината, не съм виждал друг да се сражава като нея. Тя се смееше — Мейл поспря, устата му увисна при спомена. — Сякаш виждах наистина богиня да минава по бойното поле, така се смееше и сечеше. Един от хората й я нарече Богинята и да знаеш, почти му повярвах.

На Невин му прилоша при мисълта, че тя е дотолкова обзета от стръвта за бой.

— Добри човече, ти изглеждаш мъдър — продължи принцът. — Смятах, че жена да тръгне да се бие е нечестива работа.

— Е, зависи на кой жрец човек ще избере да вярва. Но за богинята на лейди Гуенивер това е благочестив акт. Всеки убит от нея мъж е принесен в жертва на Тъмната страна на Луната.

— Така ли? Тогава след тази битка нейната богиня трябва да се е преситила, а също и свещените й гарвани.

— Без съмнение. Работата е там, че по време на Зората е имало много момичета воини, всички дали обет на Тъмната Луна. Проклетите румани смятали това за нечестиво, но пък нали всичките им глупави жени не са правели друго освен да седят и да предат.

— Значи искаш да кажеш още в Родината, преди голямото преселение.

— Точно така, далеч преди крал Бран да поведе народа си към Западните острови. Но веднъж дошли тук, откъснати от Родината, жената, която ражда деца, е станала прекалено скъпоценна да бъде рискувана в сражение, поне така мисля. Не ми е съвсем ясно, но култът към Тъмната Луна е отмрял някъде по онова време. В книгата, за която споменах, има нещо по въпроса.