Катрин Кер - Магия за мрак

— Към принца! — изкрещя Данин.

Надавайки боен вик, наподобяващ вой, той се понесе към челото на колоната, последван като река от подбраните си хора. Гуенивер се опита да изкрещи, но гласът й се превърна в смях. Този път той бе така студен, така кух, че й стана ясно — Богинята използваше нейния глас, вселила се бе в нейното тяло, говореше и се сражаваше чрез Своята жрица. Сред надигащия се прах към тях препускаха десет елдидци. Когато видя щит с дракон, обточен със сребро и скъпоценни камъни по него, тя разбра, че храбростта на принца го хвърляше в ръцете им.

— Рико! — изкрещя тя. — Ей го там!

Смехът не й позволи повече да вика и двете групи се сблъскаха, размесвайки се и въртейки се с конете си. Тя замахна да съсече един елдидски кон, засегна го леко и видя ярка кръв на върха на меча си. Внезапно целият свят избухна в мъглява червенина. Тя се смееше и виеше, посегна да съсече, подбутна коня си напред, замахна отново и парира несръчно замахване в отговор. През червената мъгла видя изпълненото с ужас лице на врага, докато той парираше и замахваше на свой ред, и смехът й се извиси като песента, която чуваше в съзнанието си. Самият му страх я накара да го мрази. Направи лъжливо движение, накара го да се пресегне прекалено далеч, после рискува, нанесе удар и го съсече през лицето. Кръвта бликна и изтри страха му от погледа й. Остави го да пада, сетне се втурна напред до Рикин.

Елдидците се сражаваха срещу числено превъзхождащи ги противници, но се струпаха около своя принц и отчаяно се опитваха да държат керморския отряд далеч от него. Гуенивер видя как Данин напада отзад, биейки се с един войскар, който се хвърли пред него, за да му препречи пътя към принца. С два бързи замаха Данин уби първо коня, после конника и се понесе навътре, но през цялото време, докато се биеше мълчаливо, устата му оставаше някак отпусната, сякаш цялото това клане го отегчаваше. Гуенивер съзря своята възможност, когато групата около принца се опита да се престрои. Налетя на елдидски войскар отстрани и го уби, пронизвайки го там, където ризницата му се съединяваше в подмишницата. Смехът й изтъня до писъка на банши и тя се обърна срещу конника до него.

Сребърният щит се извъртя да я пресрещне, докато белоснежният кон понесе принца в безнадеждна атака. Когато той замахна право към нея, Гуенивер видя очите му, сини като метличина, студени и решителни. Ударът беше толкова силен и точен, че разцепи щита й наполовина, но тя замахна отдолу и го удари с плоското на острието по китката, облечена в рицарска ръкавица. Той изкрещя и пусна сабята. По мъртвешки бледото му лице разбра, че китката е счупена. От другата страна Данин замахна с щита си и го удари по слепоочието. Зашеметен и задъхан, принцът се олюля на седлото, Гуенивер прибра меча в ножницата, хвана сребърния ръб на щита и по този начин го принуди да се обърне към нея. В този момент Рикин сграбчи юздите на млечнобелия му кон и принцът беше хванат в капан.

— Добре изиграно! — изкрещя Данин. — Махнете го оттук!

С пияни от шока и болка очи принцът внезапно посегна с лявата ръка към кинжала на кръста си, но Гуенивер го изтегли преди него.

— Без самоубийства — рече тя. — Да ти се е щяло някога да видиш Кермор, момчето ми?

Данин и останалите му хора извъртяха конете си и се втурнаха обратно към битката, която се вихреше с крясъци около тях. Дагуин се присъедини към Гуенивер и Рикин, и тримата отведоха принца в противоположна посока, надолу по пътя; спряха в сянката на едно дърво.

— Свали тази ръкавица, Рико — заповяда Гуенивер. — Ако китката му се подуе в нея, ще трябва ковач, за да го освободим от проклетото нещо.

Принцът дръпна шлема си с лявата ръка и го запокити в праха. Когато обърна към нея пълните си със сълзи очи, тя разбра, че е най-много на седемнайсет години. Рикин издърпа ръкавицата, той изръмжа и захапа долната си устна така силно, че потече кръв. Изведнъж Гуенивер усети студена тръпка по гърба си — опасност. Изкрещя, обърна се на седлото и видя елдидски войскари, устремени в галоп право към тях, отряд от около десет конници, който имаше преднина от няколко дължини пред преследващите ги керморци.

— О, фъшкии! — възкликна Дагуин. — Трябва да са видели проклетия кон на принца!

Гуенивер дръпна рязко коня си в обратна посока, изтегли меча и се понесе право към идващите ездачи. Докато виеше и се смееше, кървавочервената мъгла се спусна отново пред очите й. Двамината ездачи начело свърнаха покрай нея и се насочиха към принца. Тя понечи да се обърне, но към нея препускаше друг щит с дракон. Викът й премина в писък и захвърляйки по дяволите всички уроци за предпазливост, тя се приведе рисковано на седлото и нанесе удар право към врага, пронизвайки го, без да помисли за ответния удар. Спуканият й щит падна, но Богинята насочваше меча й, който разсече ризницата му. Докато той се свличаше от седлото, тя обърна коня си. Мислеше единствено за Рикин, който зад нея имаше двамина противници.