Катрин Кер - Магия за мрак

— Гледайте само — проговори Дагуин. — Конят й няма и драскотина по себе си.

Бойците зашушукаха помежду си и шепотът им прошумя като вълна от суеверие, в която имаше колкото почит, толкова и чист страх.

— Заради Богинята — рече тя. — Тя се биеше наред с мен.

Ругаейки под нос, мъжете дръпнаха назад конете си — но не се отдалечиха много, защото дадената й от Богинята сила разливаше като огън топлината си. Рикин не бе виждал усмивка като нейната, така стегната и студена, сякаш изсечена по лицето на божество. Но като чу познат вик зад тях, усмивката й изчезна. Хората се разделиха да пропуснат лорд Данин до дамата.

— Значи хората ти видяха малко бой, а? — рече той. — Ти ли поведе тази атака, Рико? В името на всички демони се надявам, че тя е имала достатъчно ум в главата си да стои настрана.

Целият отряд се извърна и с блеснали от ярост очи се струпа около него. Когато ръката на Данин хвана дръжката на меча, Рикин изтегли своя.

— Назад! — кресна Гуенивер. — Оставете го!

Псувайки под нос, те дръпнаха конете си, всички освен Рикин, който отиде до лорда и му се поклони леко от седлото, макар и все още с меч в ръка.

— Господин лордът забравя, че говори на жрица. Хората ми и аз най-смирено молим господин лорда да го помни отсега нататък. Моята господарка поведе атаката, милорд. Всички я видяхме как се бие с четирима и уби двама от тях, преди да я стигнем.

Побелял, Данин рязко се обърна към Гуенивер.

— Истината е, че не се сражавах под твоя команда — рече тя. — Можете да спорите на дребно с Луната кой е моят командир. А що се отнася до теб, Рико, ти самият се би като демон от ада. Кълна се, че и ти почти обезумя.

Осъзнавайки, че тя говори истината, Рикин усети как го обхващат чувства, които не може да разбере. Никога преди не се бе сражавал по този начин, предпочиташе да набележи своя човек добре и строго да следва стратегията си. Стори му се, че нейната Богиня се е пресегнала, за да сложи ръка върху него, и го прониза студ.

Тиерин Кавид, строен и русокос, на не повече от двайсет години, се смееше и приказваше едновременно, изпаднал в полуистерия от неочакваното си спасение. Той разказа на Гуенивер и Данин цялата история, докато хапваха набързо на почетната маса в голямата му зала, където керморските войскари се бяха разположили на пода поради липса на достатъчно пейки. До него седеше и слушаше бременната му млада жена, а храната пред нея оставаше недокосната.

— Досега не съм ги виждал така дяволски нахакани — рече Кавид. — Винаги е имало набези, е, вие го знаете, но никога толкова много. В името на Адовия властелин пред портите ми се стовариха най-малко триста, ако не и четиристотин, ей така, изведнъж. Сетне оставиха част от войската да ме държи приклещен тук и потеглиха. Сигурен бях, че отиват към Морлин, но ако излезех навън само с петдесет души, нямаше да доживеем да видим града. Молех се някой от съюзниците ми да научи за това, да дойде и да ме освободи.

— Без съмнение самите те са прекалено заети — рече Данин. — Утре ще потеглим на север след копелдаците.

— Ще трябва да оставя хора за гарнизон, но, разбира се, ще тръгна с вас.

— Не е необходимо и още по-малко е разумно. Може да се върнат да си приберат хората от обсадата. Ще ви дам петдесет души за подкрепление.

— Това няма да сме аз и моят отряд — намеси се Гуенивер. — Лорд Данин може да пропъди тази мисъл от главата си.

Когато той се обърна и я изгледа студено и продължително, Гуенивер се усмихна, защото си спомни как му се бяха нахвърлили хората й на бойното поле. Изглежда и Данин си го спомняше добре.

— Както желае милейди — рече той. — Но това не предвещава нищо хубаво, милорд. Изглежда, Елдид има намерение отсега нататък здраво да притиска западната граница.

Съпругата на тиерина стана и избяга от залата; ръцете й бяха така здраво стиснати, че кокалчетата им побеляха.

— На какво разстояние са най-близките ви васали? — попита Данин.

— Петнайсет мили на север, а има и един на шестнайсет мили на запад — или би трябвало да кажа, имаше. Кой знае дали неговият дън е все още читав.

Когато Данин изпсува на глас, устните на Кавид се извиха в нещо като усмивка.

— Ще ви помоля, когато се върнете в двора, да предадете на Негово величество нещо от мен — рече той с монотонен глас. — Не зная колко още можем да издържим. Когато тръгнете на север, милорд, огледайте се. Едно време по целия път от тук до границата с Елдид, покрай Авер Вик, имаше владения. Само се огледайте и вижте колко деверийски лордове са останали.