Катрин Кер - Магия за мрак

— Не се съмнявам, че Негово величество ще оправи нещата.

— И добре ще стори. Аз съм се клел, че ще умра за нашия Крал, и стигне ли се дотам, ще го направя, но има други, които са готови да се сдобрят с Елдид, ако това ще сложи край на набезите.

Данин стовари двете си ръце с дланите надолу върху масата и се приведе напред.

— Тогава нека аз ви кажа нещо — изръмжа той. — Ако някой стане предател, тогава аз и моите хора ще правим набези срещу неговите земи. Попитайте вашите недоволни приятели кое ще е по-лошо.

Той стана от пейката, обърна се на пета и стъпвайки наперено, се отдалечи, без да каже и дума повече. Кавид въздъхна и взе половиницата си с пиво.

— Познавате ли добре Данин, лейди Гуенивер? — попита той.

— Наистина не, милорд. За първи път го видях тази пролет.

— Тогава ви предстоят много интересни преживявания.

Сутринта войската тръгна на север през изоставени ферми, от които беше плячкосана всичката храна. По тях можеха да следват елдидските войскари не по-зле, отколкото по отпечатъците, оставени от копитата на конете им по пътя. На залез-слънце стигнаха опожарено до основи село. Сред почернелите дървета и купчините напукани камъни от селския кладенец бяха пръснати обгорели греди.

— Изглежда, людете са избягали навреме, милейди — рече Рикин.

— Така изглежда. Виж там!

До развалините имаше ливада, селската мера, обточена с гъсто засадени тополи. Сред дърветата се виждаха жени и деца, които се гушеха в тях, мъже с лостове, вили, тояги, всякакви подръчни предмети, които бяха грабнали, когато са ги налетели войскарите. Двама старци излязоха да ги посрещнат и Гуенивер слезе от коня да се присъедини към Данин. Те се загледаха в татуировката й, сетне коленичиха.

— Ще да сте керморски войскари — заяви единият от тях.

— Такива сме — потвърди Данин. — Кога ви нападнаха? Колко души бяха?

— Преди два дни, господин лорде — старецът смукна замислено през зъбите си. — А пък колко са били, е, трудно може да се каже, защото се появиха ей така, изневиделица. Младият Молик беше, видите ли, навън с кравите и без него щяха да са ни избили, но той ги видял, че идват, и хукнал насам.

— А как е разбрал Молик, че са врагове?

— Носели такива едни сини щитове, с такива едни сребърни дракони на тях, та Молик не е виждал такова нещо в живота си, затова решил, че не е за добро.

— Съвсем прав е бил — той погледна към Гуенивер. — Знаете ли какво означават щитовете? Тези войскари са част от личния отряд на Краля, а те никога не тръгват да се сражават, без с тях да е някой от принцовете.

— Принц ли? — старецът плю на земята. — Трябва да е бил много скапан и беден принц, щом му трябват толкова много нашите крави. Взеха всичко, каквото намериха, милорд. Кравите, пилетата, всяко дребно парченце храна, което имахме.

— Без съмнение. Е, за известно време ще се храните добре. Ще ви оставим всичката храна, която можем да отделим, и един-два товарни коня, които сигурно ще успеете да размените срещу зърно за посев.

Старецът му целуна ръка, сетне започна да хлипа, а раменете му конвулсивно потрепваха. Гуенивер гледаше сащисана, защото очакваше Данин да го е грижа за селяните по-малко от повечето лордове, което беше дяволски малко. Капитанът се обърна към нея с крива усмивка.

— Зная какво значи да нямаш нищо — рече той. — Спомням си го всеки Божи ден. Това е нещо, което не бихте могли да разберете, нали, преблагородна лейди?

Засрамена, Гуенивер се отдалечи, но първата заповед, която даде на коларите, беше: да разтоварят храна за селяните.

След като войската се настани за нощувка и постовете заеха местата си, Гуенивер се присъедини към Данин за военно съвещание при неговия огън. В светлината на танцуващите пламъци лицето му оставаше помрачено от сянка; той начерта на земята речната долина.

— Рано или късно ще трябва да свърнат на юг, да се срещнат с корабите си — рече той. — Тогава ще се сблъскаме, ако не и по-рано.

— Така ще стане. Вижте, ако вземем този принц жив, хубава плячка ще закараме у дома.

— Какво? По-скоро ще набуча главата му на кол.

— Не ставайте глупав. Ако държим в ръцете си царски син, ще спрем тези набези, без да изтеглим и един меч.

Данин подсвирна под нос и вдигна очи.

— Е, милейди, каквото и мнение да съм имал за това доколко умеете да въртите меча, няма съмнение, че разбирате от война. Добре тогава. Ще направим всичко възможно да сгащим този принц като заек в капан.

На сутринта изпратиха напред войскарите на най-добрите коне; те се отдалечаваха и се връщаха, правеха кръгове пред войската, като чайки около кораб, който влиза в пристанище. Малко след пладне намериха мястото, където врагът беше лагерувал предишната нощ. Сред смачканата трева и отпадъците, които оставя голям боен отряд, имаше две огнища и пръснати говежди кокали. Две от селските крави нямаше повече да се върнат у дома, но следите ясно показваха, че войскарите карат около петдесет глави добитък.