Катрин Кер - Магия за мрак

Рикин видя Данин да изпраща напред разузнавачи.

— Какво според теб означава това? — попита Дагуин.

— Неприятност. Какво друго? В името на божествените задници, не ми се щеше нашата господарка да влезе толкова скоро в бой.

— О, фъшкии, Рико. Тя е най-малко застрашената сред нас. Богинята държи ръката си над нея денем и нощем.

Говореше спокойно и убедено, така че Рикин се отпусна. След половин час разузнавачите се върнаха. От човек на човек се предаде вестта — дънът на тиерин Кавид бил обсаден от сто елдидски войскари и се намирал на около две мили. Без да чакат да им наредят, хората се заприготвяха, разхлабиха мечовете в ножниците, дръпнаха качулките на ризниците над главите си и посегнаха към метателните си копия. Рикин видя, че Гуенивер спори яростно с Данин, докато накрая гневно дръпна коня си от редицата и препусна към своя отряд.

— Копелдакът му високомерен! — озъби се тя.

— Какво е сторил, милейди? — попита Рикин. — Заповяда ви да ни държите в тила като резерв?

— Точно така. Откъде знаеш?

— Разумно е, милейди. Нашият отряд никога не се е сражавал заедно. Това има някакво значение.

— Това добре, но ми се подигра, проклет да е! „Нека милейди е така добра да не се пречка“, ми рече. „Ако моите триста души не могат да изколят три пъти по-малко елдидски кучета, тогава ще имаме много голяма нужда от помощта на вашата Богиня.“

— Мътните да го вземат!

— Точно така. А това е по-скоро оскърбление към Богинята, отколкото към мен. Ако Кралят не държеше дяволски много на него, щях да го убия веднага.

Когато войската потегли, отрядът на Гуенивер тръгна отзад. Преминаха в тръс през наскоро опожарени ниви — черните стърнища стояха като неми свидетели на набезите, — сетне пресякоха през брода един поток и се изкачиха на нисък хълм. От върха му Рикин видя тъмната кула на броха сред земните валове и лагера на обсадата, разпилян на поляната. Данин извика бойния призив и поведе войската си надолу в стремглав галоп, а вражеският стан внезапно оживя от крясъци. Резервът тръгна в тържествен тръс след нападащите.

Под тях станът се превърна във вихрушка от прах и дрънчене; мъже крещяха, тичаха за конете си и когато атаката на Данин се изсипа върху тях, се биеха отчаяно пешком. Дори и Гуенивер да наруши заповедите, помисли си Рикин, нямаше начин да се включат в неравната битка, защото войскарите на Данин сякаш заляха полесражението като разбиваща се в бряг вълна. Тъкмо тогава портите на дъна се отвориха и хората на Кавид се стовариха в гръб върху обсаждащите. Крясъци огласяваха околността, гъмжилото се люшкаше насам и натам, коне се вдигаха на задните си крака, мечове проблясваха. Гуенивер гледаше и се усмихваше. Рикин внезапно изпита страх от нея.

С бойни викове, или по-скоро ужасени писъци, малка групичка от елдидски войскари се отскубна от мелето и в паниката си се понесе право към резерва. Рикин можа само да изтегли меча си, преди Гуенивер да изкрещи бойно предизвикателство и да забие шпорите в коня си. Препусна след нея с вик. Чуваше, че хората му го следват, но не откъсваше очи от нея. Видя я да се врязва насред отчаяната група.

— Ах, мамка му! — изруга той и пришпори силно коня си.

Пред погледа му острието й се издигна окървавено и войскар падна от седлото си, но около нея вече имаше трима други. Надавайки боен вик, той ги нападна в тил. Замахна силно, съсече кон, нанесе здрав удар по гърба на един от враговете, сечеше насам и натам, сякаш отбиваше с камшик хрътки от сърна. Вдясно от него Дагуин уби войскар. Един елдидец обърна несръчно коня си. Рикин го мушна толкова силно, че проби ризницата му и го уби на място. Когато изтегли сабята си, мъртвецът се претърколи от седлото под копитата на коня му и той се вдигна на задните си крака. После стъпи отново долу и тогава чу Гуенивер да се смее, да вие и крещи като демон, видя я как убива още един. Сетне бойците на Вълците ги наобиколиха и сражението свърши.

Развеселена, сякаш е чула великолепна шега, Гуенивер се приближи до него.

— Убих двамина — съобщи тя злорадо. — Какво толкова лошо е станало, Рико?

— В името на всички дяволи, следващия път, когато се втурнеш срещу безнадеждно превъзхождащ те брой хора, поне ме вземи със себе си! Ти, малка глупачка! Сметнах, че няма повече да те видя жива. Искам да кажа… ъъ, е… милейди.

— Знаех, че ще си достатъчно съобразителен да ме последваш и ти го направи, нали?

Отрядът се струпа наоколо с погледи, изпълнени със страхопочитание.