Катрин Кер - Магия за мрак

— Така, готово — рече Глин. — Гуетмар от Вълците, разрешаваме да напуснете стаята и да отведете булката във вашите покои.

С много поклони и реверанси новобрачните и съветниците напуснаха помещението, но Глин даде с ръка знак на Гуенивер и Невин да останат при тях двамата с Данин. Един паж донесе пиво в сребърни халби, сетне дискретно се оттегли.

— Е — поде Кралят. — Спазих обещанието, което ви дадох за името на Вълците. Искрено се надявам баща ви и братята ви да разберат за това в Отвъдното.

— Присъединявам се към надеждата ви, Ваше величество, и съм щастлива от великодушието ви по отношение на човек, който стои толкова по-ниско от вас.

— Трудно ми е да сметна, че една жрица стои по-ниско от мен.

— Негово величество е изключително набожен и Богинята ще го възнагради за това — Гуенивер направи реверанс. — Но жрица или не, аз се сражавам под негово командване.

— Или под моето, когато потеглим — намеси се Данин. — Надявам се, че милейди ще помни това.

Всички се обърнаха към него. В очите на Глин блесна студено предупреждение. Очевидно Данин беше пиян, с почервеняло от медовината лице и отпуснато чене.

— Аз се сражавам навсякъде под командването на моята Богиня — каза Гуенивер хладно. — И се надявам, че лорд Данин няма да го забравя.

— О, я стига — тук Данин направи пауза, за да отпие една съвършено излишна глътка пиво. — Не желая нищо друго, освен да служа на твоята Богиня, като те пазя жива. Умряла не можеш да й се молиш, нали така? Освен това ти си дяволски ценна, за да те загубим. Всички знаят, че твоето присъствие тук е добро предзнаменование.

Глин понечи да заговори, но Невин го изпревари.

— Господин лордът казва истината — рече старецът. — Но ще направи най-добре да внимава какви думи използва, като говори пред една от Светите Дами.

— А на теб какво ти влиза в работата, старче?

— Дано! — сряза го Кралят.

— Извинявам се — Данин обърна замъглените си очи към Гуенивер. — И на вас, милейди, но просто исках да ви предупредя. Зная, че се смятате за боец, но…

— Смятам ли се? — Гуенивер се изправи на крака. — Богинята ме беляза за кръв и хич не си въобразявай, че ще ме спреш.

— Така ли? Е, ще видим. За каузата на брат си съм готов да се опъна на самия Адов властелин, по същия начин ще се опъна, ако трябва, и на твоята Богиня.

— Данин, дръж си езика — намеси се Невин. — Ти не знаеш какво говориш.

Лицето на Данин поаленя от ярост. Кралят посегна да хване ръката му, но прекалено късно; с ругатня Данин метна половиницата с пиво право към главата на Невин. Старецът кресна само една неразбираема дума. Половиницата спря във въздуха, сякаш сграбчена от невидима ръка, а пивото се разля по целия под. Гуенивер усети как кръвта се отдръпва от лицето й и я пронизва мраз. Невидимата ръка постави чашата съвсем елегантно на пода, с гърлото нагоре. Данин я зяпна, опита се да каже нещо, сетне се разтресе цял, почти изтрезнял от страх. Докато Глин се разсмя.

— Когато дойде на себе си, добри ми Невин — рече той, — брат ми ще се извини.

— Не е необходимо. Пияният не отговаря напълно за провиненията си. Извинете ме, Ваше величество, за разлятото на килима. Видите ли, духовете не са много съобразителни и затова не им мина през ум да хванат това проклето нещо с гърлото нагоре.

„Духове ли? — помисли си Гуенивер. — О, богове, щом Невин владее деомера, тази стая е положително пълна с тях!“ Огледа се неспокойно, но не видя нищо. Мърморейки, че ще извика паж да почисти пивото, Данин стана и избяга от помещението.

— Има много начини да накараш някого да се държи възпитано — забеляза Кралят. — Милейди, позволете ми да се извиня.

— Негово величество не носи вина за случилото се. Както казва Невин, пияният човек не е съвсем на себе си.

Останаха още малко при Краля, но неприятният инцидент скоро ги принуди да си тръгнат. Гуенивер предположи, че по-късно Кралят ще има какво да каже на брат си. Вървеше по коридора с Невин и се питаше защо ли човек с неговите способности се задоволява с такова скромно място в двора, но беше прекалено изплашена, за да го попита направо.

— Е, добри ми вълшебнико — рече най-сетне тя. — Доколкото разбирам, щом човек като теб му помага, Негово величество ще бъде крал на цяло Девери.

— Не бих заложил пари на това.

Тя се закова, обърна се и се вгледа в него. Невин й се усмихна уморено.

— Кой знае какво са намислили боговете? — продължи той. — Както добре знаете, Богинята, на която служите, има тъмна душа. Възможно е Тя да ви е изпратила тук да присъствате на кървав разгром.