Катрин Кер - Магия за мрак

— Тогава ще поговоря. Ти си под мое покровителство, все едно си ми дъщеря, и да ме вземат мътните, ако не отида при самия Крал, стига да трябва.

— Благодаря, много благодаря. Но се разтревожих не само от пиянското му хилене. Той имаше наглостта да оскърби лейди Гуенивер. Според мен тя е великолепна и не искам да чувам такива приказки от когото и да било.

— А какво точно рече той?

— О, сякаш по-скоро намекваше разни неща. Как двамата с лорд Данин прекарвали много време на учебната площадка.

Невин изръмжа под нос.

— Говореше повече срещу господин лорда, отколкото срещу Нейна святост — продължи Гавра. — Питаше ме дали не ми се види странно, че господин лордът толкова напъва да учи лейди Гуенивер на своето изкуство, но с това ме притесни не по-малко. Казах му, че простата слугиня от народа стои прекалено ниско, за да мисли каквото и да е за господин лорда, сетне си отидох.

— Добро момиче. Както виждам, ще трябва да поговоря с Олдак за повече неща. Ако до ушите на Гуенивер стигне, че я е оскърбявал, той може скоропостижно да умре.

— Е, няма да се натъжа, ако това стане.

Още на другия ден Гуенивер и Данин дойдоха на следобедния им прием. Бяха току-що свършили да мажат с мехлем одрасканата ръка на един помощник-соколар, когато двамата влязоха, дрънчейки и тракайки с пълно бойно снаряжение. Данин притискаше към бузата си окървавен парцал.

— Ще се погрижиш ли за капитана, добри ми билкарю? — попита Гуенивер. — Неудобно му е да отиде при хирурга.

— Ако ми бе позволено да нарека кучка една жрица, щях да го направя.

Гуенивер само се засмя. Капитанът махна парцала и се показа подута и одрана до кръв буза, а от две леки порязвания капеше кръв.

— Упражнявахме се с тъпи остриета — обясни Гуенивер. — Но и те могат да направят добър оток, а той отказа да носи шлем за нашия урок.

— Глупост — рече Данин. — От моя страна, искам да кажа. Въобще не смятах, че ще успее да се приближи до мен.

— Така ли? — забеляза Невин. — Излиза, че дамата е по-надарена за тези неща, отколкото бихме сметнали и двамата.

Данин му се усмихна така безочливо, че Невин изпита изкушение да промие раните с най-силната настойка, с която разполагаше. Но в знак на смирение използва топла вода, напомняйки си настойчиво, че Данин не е Герейнт и макар душата да е същата, личността е различна и Данин има основания за своето високомерие, каквито Герейнт никога не бе имал. И все пак Невин побесняваше всеки път, когато студените очи на капитана се стрелваха към Гуенивер. След като той си отиде, Невин си позволи да въздъхне по повод глупавата гордост, която може да има зъб на някого цели сто и трийсет години.

Гуенивер се забави да побъбри с Гавра, оглеждайки с любопитство билките и настойките, а тя за щастие не спомена за обидите на лорд Олдак. Макар че дамата очевидно не ги забелязваше, из помещението я следваха Диви. Понякога те я подръпваха срамежливо за ръкава сякаш за да им обърне внимание. Дивите винаги разпознаваха човека, надарен с дарба за деомер, и такива хора привличаха мъничките същества. Накрая те изчезнаха, клатейки разочаровано глави. Невин внезапно се запита дали Гуенивер не е открила, без да ще, деомерската си дарба и не я използва в служба на своята Богиня. Самата мисъл го накара да изтръпне от тревога и по някакъв начин го беше проявил, защото Гуенивер попита:

— Нещо не е наред ли, добри ми билкарю?

— О, нищо, нищо. Само се питах кога ще тръгвате на война.

— Скоро, след сватбата на Маки. Ще патрулираме по границата на Елдид. Може и да не стигнем до сражение, или поне така ми каза лорд Данин, затова не тревожи душата си, добри ми билкарю.

Тя се усмихна и той отново изпита същия страх, който стисна сърцето му, но само кимна и нищо не отвърна.

Сватбеното тържество продължи цял ден с турнирни сражения и конни надбягвания, танци и песни на бардовете. Привечер онези няколко души, останали все още трезви, бяха претъпкани с ядене и им се спеше. Оставаше само една последна формалност, преди Гуетмар и Макла да се оттеглят за първата брачна нощ в стаята си. Глин привика двойката, Гуенивер и шепа свидетели в покоите си, за да присъства на подписването на брачния договор. Обикновено Кралят не би се занимавал лично с такова нещо, но унаследяването по женска линия на такъв голям клан беше нещо важно. Когато Гуенивер дойде, с изненада видя сред свидетелите Данин, Ивир и Садар — и Невин.

Кралският писар прочете декрета, с който Гуетмар ставаше глава на Вълчия клан и му се даваше зестрата на Макла при условие, че ще я владее като Вълк и ще бъде докрай верен на този клан. Гуетмар пръв направи своя знак на документа, след което се подписа Гуенивер, за последен път в качеството си на глава на Вълчия клан. След това направи своя знак Данин, а след него — останалите свидетели.