Катрин Кер - Магия за мрак

Виденията се появяваха замъглени, едва-едва се оформяха, преди да се разпръснат, събираха се и се разкъсваха като облаци при силен вятър, и там той не видя нищо от Уирда на Глин. Дори във Вътрешните земи теченията бяха неспокойни, силите неуравновесени, светлината притъпена. На всяко кралство или народ съответства част от Вътрешните земи — хората я смятат за място и това може да послужи като образ — и тя е истинският източник на събитията, които се случват в кралството, също както всеки човек има своя тайна и безсмъртна душа, определяща онова, което човекът нарича своя воля или късмет. Деверийците виждаха да бушуват войни между амбициозни мъже; същите тези мъже се виждаха като автори на своите действия; Невин виждаше истината. Дребните вражди между претендентите за престола бяха само симптоми на кризата, както температурата е само симптом на болестта, сам по себе си сериозен, но не и истински убиец. Там, във Вътрешните земи, черните сили на Неистовата Смърт бяха се изплъзнали от контрол, превръщайки всичко в хаос. Противопоставяха им се само шепа пазещи Светлината бойци. Невин беше най-обикновен служител на Великите, но имаше своя битка във войната в кралството. В края на краищата, ако се допусне да се вдигне много високо, температурата може да убие пациента.

Силите на Неистовата Смърт не бяха хора, някаква войска на злото, водена от същества с разпознаваема душа. Напротив, те по свой собствен начин бяха естествени, като падащия дъжд, но излезли извън контрол. Приличаха на река по време на наводнение, която прелива от бреговете си, помитайки ферми и градове пред себе си. Всеки народ или кралство има в душата си склонност към хаос: слабости, алчност, дребна гордост, надменност. Хората могат да ги отхвърлят или да им се поддадат. На воля те освобождават енергия, която изтича в съответно тъмно място във Вътрешните земи. Така беше и с Девери в това смутно време. Набъбнали, силите се носеха надолу досущ водопад.

Невин просто не беше сигурен доколко може да се намесва на физическото ниво. Работата на деомера е фина, свързана с влияния, образи и внимателна работа на съзнанието. Пряката намеса в света е обикновено толкова необичайна за владеещия деомера, че Невин внимаваше да не го прави, докато не е настъпило времето за това. Едно погрешно действие би донесло само нова победа на Хаоса и Мрака. Но сърцето му се свиваше, че трябва да чака, да гледа смъртта, болестите, страданието и нищетата, които войната разнасяше из цялото кралство. И най-лошо от всичко бе, че се намираха и зли майстори на тъмния деомер, които злорадстваха над страданието и сбираха за своите тъмни цели силата, освобождавана от прилива на Хаоса. Времето им ще дойде, напомняше си той, тях ги очакваха тъмнината в края на света и проклятието в края на епохата на епохите.

Като прост слуга той не можеше да ги изпрати в мрака, преди да им е дошло времето, също както не можеше да види дали някой ден Глин ще властва над мирно кралство в Дън Девери. С въздишка прекъсна безплодните си терзания, изтри звездата и кръга. Отиде до прозореца и се наведе навън, загледан как далеч под него войскарите бързат през двора, запътени за вечеря към голямата зала. Гледайки как се смеят и шегуват, го прониза чувство за вина. Старата му грешка беше допринесла за войната, или поне той така мислеше. Много отдавна, когато още беше престолонаследник, трябваше да избира между това да се ожени за Брангуен от клана на Соколите и много бавно да изучава деомера (защото щеше да има жена и деца, за които да се грижи), или да я изостави и да се посвети на това изкуство. В несръчния си опит да има най-хубавото и от двете, той донесе смърт на трима души — самата Брангуен, брат й Герейнт, който я любеше с кръвосмесителна и безбожна страст, и лорд Блейн от Глиганите, един благороден кандидат, който имаше лошия късмет да бъде оплетен от лудостта на Герейнт.

Да беше се оженил за Брангуен, упрекваше се той, щяха да имат деца, които на свой ред щяха да създадат поколение, да наследят трона и да предотвратят гражданската война. Може би. Каза си, че никой не би могъл да знае щяло ли е да бъде така. Но историята с Глиганите имаше също връзка с неговата грешка. Откак получиха земята на Соколите като възмездие за смъртта на Блейн, Глиганите се замаяха от гордост и високомерие, докато накрая подтикнаха гуербрет Кантрей да издигне претенции за трон, който никога не е бил предназначен за него.

Сега всички действащи лица в древната трагедия бяха събрани тук, в Кермор. На вечеря Невин огледа залата и ги видя до един: Блейн, който се хранеше заедно с останалите войскари на Вълците като техния капитан Рикин; Герейнт, седнал от лявата страна на Глин като негов брат; Брангуен със синята татуировка на обрекъл се на Луната воин. Всички оставаха все така обвързани, но сърцето му се свиваше най-много заради съдбата на Гуенивер в този живот.