Катрин Кер - Магия за мрак

— Добър план, отвсякъде погледнато — Глин се замисли за момент. — Ясно е, че истинската битка за владенията на Вълците няма да се води до есента, когато Глиганите ще имат възможност да подемат отново кръвната си вражда.

След като Кралят го освободи, Данин отиде в женските покои да нагледа сина си. Преди години Глин му намери жена от благороден клан, който в замяна на кралската благосклонност пренебрегна неговото незаконно раждане. Герейна умря от родилна треска, но бебето се роди здраво. Сега Кобрин беше на четири годинки и вече бърбореше за оръжия и битки. Този следобед Данин го взе от кралските детски покои и го заведе на двора да види конете. Тъй като бойните отряди се връщаха след учения по пътищата, дворът беше пълен с войскари и коне. Данин взе момчето и го метна на рамото си като чувал със зърно. Беше красиво дете, със светла като лен коса, с тъмносини очи като тези на баща му. Кобрин преметна ръчички около врата на баща си и го притисна към себе си.

— Обичам те, тате.

За миг Данин остана прекалено изненадан, за да отговори, защото самият той беше израснал с нарастваща омраза към баща си.

— Така ли? — рече най-сетне той. — Е, благодаря ти.

Докато се разхождаха из двора, а Кобрин бърбореше за всеки кон, който виждаше, Данин зърна до главната порта Гуенивер да разговаря с група лордове. Когато ги приближиха, Кобрин се изви в ръцете му и я посочи.

— Тате, това е жена.

Всички се разсмяха, а момчето се засрами и зарови лице в рамото на Данин. Гуенивер се приближи да го огледа по-добре.

— Какво красиво дете! — възкликна тя. — Не е ваше, нали?

— Мое е. Някога бях женен.

— Виж ти изненада. Смятах, че не сте от мъжете, които се женят.

— Много погрешно мнение имате за мен, милейди.

Гуенивер настръхна като подплашена кошута. Той я гледаше и моментът се проточи в неудобно мълчание. Данин се проклинаше за упоритото си влечение към тази недостъпна за него жена. Накрая Кобрин се обади с тънкия си гласец и го спаси:

— Знаеш ли? Кралят ми е чичо.

— Така излиза — с облекчение Гуенивер насочи вниманието си към детето. — Харесва ли ти?

— Да. Той е великолепен.

— По-великолепен, отколкото моето пале осъзнава на тази възраст — рече Данин. — Негово величество прие официално момчето ми в наследствената линия веднага след собствените си синове. Много рядко отрокът на копеле става принц.

— В името на черния задник на Адовия Властелин! Е, синко, съвсем си прав. Наистина е великолепен.

По време на вечерята Данин установи, че следи почти хипнотизиран Гуенивер, макар и самата мисъл за това да представляваше богохулство. Една стара поговорка обобщаваше бедата му: най-доброто, което може да направи мъж, обикнал обрекло се на Луната момиче, е да се отдели на много мили разстояние от своето безнадеждно изкушение. Златната й коса блестеше на светлината на свещите, тя държеше сребърната чашка с тънките си пръсти, така хубави и нежни, че трудно можеше да си представи как може да въртят меч. От онова, което му каза Рикин, излизаше, че е убивала само поради късмет, а късметът има свойството да напуска човека в сражение.

След като свърши вечерята, Данин стана, отиде до масата й и клекна, като по този начин я принуди да се наведе и да разговаря само с него.

— Исках да ви питам нещо — рече той. — Имате ли доспехи?

— Нямам. Та аз никога не съм носила доспехи.

— Какво? О, богове, тогава сигурно нямате представа колко тежат.

— Несъмнено ще свикна с тях. Моята Богиня ще ме пази, докато Тя иска да съм жива, а сетне, когато пожелае да умра, ще позволи да ме убият. А дойде ли това време, няма да е от значение дали съм облечена и в най-добрите доспехи в кралството.

— Това си е така, когато Уирдът на човека го споходи, но добрите доспехи отклоняват много дребни беди.

Тя се засмя, очите им се срещнаха и тогава той почувства, че се разбират един друг опасно добре. Бързо се изправи.

— Ако зависи от мен, това лято няма да умирате, Ваша святост. Сигурно ще ви е неприятно да изпълнявате заповедите на едно копеле, но вземем ли веднъж сестра ви, ще се упражнявате с мен като тринайсетгодишен войскар, новак в бойния отряд. Повечето от тях оживяват и порастват, нали така? Те правят каквото им кажа; вие също ще го правите.

Очите й пламнаха от ярост, тя се опита да стане, но той се измъкна.

— Лека нощ, милейди, и дано сънищата ви са святи.

Побърза да се отдалечи, преди да го е предизвикала на бой. В очите й видя, че точно това ще стане.