Катрин Кер - Магия за мрак

— Е добре — рече накрая съветникът. — А какво мисли Нейна святост за лорд Данин, ако мога да попитам?

— Хората казват, че бил несравним в битка, добри ми господине, и наистина само това има значение за мен.

— Така ли?

Нещо в усмивката на стареца я накара да си спомни странното предупреждение на Богинята, но не каза нищо.

— Е — поде Садар, — не е моя работа да поставям под съмнение светите обети, милейди, но позволете едно малко предупреждение; то идва от човек, чийто дълъг живот го прави откровен понякога. Лорд Данин е крайно поривист човек. На ваше място бих го държал под око — поспря, за да довърши медовината в чашката си. — О, как се радвам да ви видя тук, Ваша святост. Без съмнение вашата Богиня ви е изпратила в знак на благосклонност към нашия крал.

— Да се надяваме, че не е така. Нейната благосклонност е тъмна и хладна като окървавено острие.

Усмивката на Садар замръзна на устните му. След миг той стана, поклони се любезно и побърза да се сбогува.

Известно време Гуенивер премисля странно безпокоящите я думи на съветника. Би се обърнала към Богинята за съвет, но работата беше там, че не знаеше как да го направи. Онова, което й беше известно за обредите на Тъмната Страна, беше съвсем малко, защото и малко имаше запазено. Жриците в храма знаеха няколко песни и ритуали, които трябваше да се изпълняват при залеза на луната; тук-таме се помнеха откъслечно някои молитви в сражение от времето на Зората. И нищо повече. Без храм с огледало и олтар Гуенивер просто не можеше да измисли как да се обърне към Богинята. В дисагите си имаше препоръчително писмо от Арда до Върховната жрица в керморския храм, но се въздържаше да отиде при тази опитна в градските дела и свързана с двора дама с необичайните си въпроси за Тъмната Страна на Луната.

Огледалото обаче даваше ключ към решението. По-късно Гуенивер слезе в града, но вместо в храма, отиде на пазара и си купи посребрено бронзово огледало, достатъчно малко да се побере в дисагите й. След вечеря се затвори в стаята, където единствената светлина идваше от свещ, подпря огледалото на една ракла и коленичи пред него. Сребристо и разкривено, лицето й се взираше в нея.

— Господарке — прошепна тя. — Господарке на Мрака.

Представи си видението в храма, но то не беше нищо повече от мъртъв спомен. През последните седмици толкова често се бе връщала към него, че образът беше ясно закован в съзнанието й като картина, която можеше да изучава от най-различни ъгли, да гледа меча си върху олтара, сетне огледалото или Арда, застанала близо до нея. Имаше някакъв начин да я види в това огледало, мислеше си тя, и може би образът й щеше да оживее. Опита се да го създаде в огледалото, но то си оставаше празно. Изведнъж се почувства глупаво. Без съмнение искаше невъзможното, но някакъв упорит инстинкт я подтикваше в опитите да принуди образа на Богинята да премине върху бляскавото сребро.

Беше вече много късно, прозяваше се и трудно се съсредоточаваше. И тогава, съвсем неочаквано, откри начина в съзнанието си. Получи се както при детето, което иска да подкара колело с пръчка и му се струва, че колкото и упорито да се старае, колелото винаги ще пада, а сетне изведнъж, без съзнателно усилие, то започва да се търкаля и детето вече никога няма да се проваля в опитите си. Първо видя в огледалото да премигват смътни очертания. После, някак внезапно, в него изплува Богинята, остана само за миг, но Я имаше там.

— Да бъде славно името на моята Господарка!

Гуенивер престана да чувства умора. Половината нощ стоя пред огледалото, коленете и гърбът й се схванаха и я заболяха, докато накрая започна да вижда Богинята така ясно, сякаш ликът й беше нарисуван върху огледалото. Най-после образът се раздвижи и тъмните очи на нощта погледнаха още веднъж към нея. Богинята се усмихна, благославяйки едничката си поклонничка в цялото обширно Деверийско кралство. Гуенивер се разплака, но се разплака от чиста, свята радост.

Данин беше убеден, че планът ще проработи добре, тъй като беше прост. Докато той придружаваше Гуенивер и нейните хора до Храма на Луната, двамата братя на лорд Мейр от Елените щяха да поведат наказателния набег в заетата от Кантрей територия и, стига да е възможно, да нанесат удар върху собствените владения на Глиганите.

— Това ще погълне вниманието им и те няма да се грижат за земите на Вълците — забеляза Глин.

— Така ще е, Ваше величество. Трябва да нападат само докато накарат лъжекраля да върне жената на лорд Мейр. Тогава ние ще сме отдавна на път обратно към Кермор.