Катрин Кер - Магия за мрак

— Мислех за всички ваши роднини, загинали служейки ми — рече Глин. — Тази история с Вълците много ми тежи, Ваша святост. Желаете ли да ме помолите земите и името да се предадат по низходяща женска линия?

— Да, Ваше величество. След като вече съм дала своя обет, не мога да притежавам нищо извън онова, което се побира в голям чувал, но сестра ми скоро ще се сгоди за мъж, който е готов да приеме и враждата заедно с името ни.

— Разбирам. За да бъда честен, трябва да ви кажа, че въпреки желанието ми няма да съм в състояние да предприема нещо по въпроса със земите ви, но съм напълно готов да позволя името да мине на синовете на сестра ви. Много ми се ще да отстраня Глиганите от вашите владения, но зависи от това как ще се развие лятната кампания.

— Негово величество е безкрайно почтен и великодушен. Разбирам, че бедата на моя клан е само една от многото му грижи.

— За съжаление говорите самата истина, Ваша святост. Иска ми се да не беше така.

На излизане от Краля Гуенивер срещна Данин, който без каквато и да е церемониалност и без някой да е съобщил за идването му, отвори онази съвършено забранена врата. Като я видя, по лицето му пробяга само сянка от усмивка.

— Ваша святост — рече той. — Сърцето ми кърви за гибелта на вашите близки. Ще направя каквото мога, за да отмъстя за тях.

— Лорд Данин е много любезен и има моята благодарност.

Изведнъж тя потрепери от студ и усети лепкавата ръка на опасността върху гърба си. Беше очевидно, че Богинята й изпраща предупреждение.

На другата сутрин, докато се разхождаше из външния двор с Рикин, Гуенивер видя как опърпан старец въвежда две товарни мулета през портите. Беше облечен в мръсни кафяви бриги и многократно кърпена риза с гербовете на Глин по нея, но ходеше изправен и енергично като млад принц. Няколко пажове изтичаха да му помогнат с мулетата и тя забеляза, че се отнасят с почит към стареца.

— Кой е този, Рико?

— Старият Невин, милейди, и това е истинското му име. Казва, че в пристъп на гняв татко му го нарекъл „никой“ — в думите на Рикин пролича някакво странно страхопочитание пред стареца. — Той е билкар. Събира билки и ги носи на хирурзите, а освен това отглежда някои билки тук, в дъна.

Пажовете отвеждаха мулетата. Един от помощниците на шамбелана, който минаваше оттам, спря да се поклони на билкаря.

— Е, да, разбира се — рече Гуенивер. — Очевидно е полезно да имаш наоколо служител като нашия Невин, но защо хората се отнасят с него като с лорд?

— Ами — Рикин изглеждаше странно смутен — у стареца има нещо, което те кара да го уважаваш.

— Така ли? Казвай какво има! Виждам, че криеш нещо.

— Добре, милейди, всички казват, че владеел деомера и аз съм почти готов да го повярвам.

— Я стига глупости!

— Не са глупости, милейди. Знае се, че Кралят слиза в градината на стария Невин и двамата разговарят с часове.

— И това го прави майстор на деомера, така ли? Без съмнение Кралят изпитва от време на време нужда да остави настрана държавните дела, а старецът го забавлява или нещо такова.

— Щом така смята милейди — съгласи се той. Но си личеше, че не вярва и дума на онова, което тя каза.

В този момент самият Невин дойде при тях и поздрави дружески Рикин, който начаса му се поклони. Когато старецът погледна към Гуенивер, очите му станаха студени като северен вятър и сякаш проникнаха до самата й душа. Внезапно изпита увереност, че го познава, че по някакъв странен начин е очаквала да го намери, че целият й живот я е водил насам при този опърпан билкар. Сетне това чувство избледня и той приятно й се усмихна.

— Добро утро, милейди — проговори Невин. — Славата ви се е разнесла из целия дън.

— Наистина ли? — Гуенивер все още не се бе окопитила. — Е, това би трябвало да радва душата ми.

— Да, обреклите се на Луната воини са нещо рядко, но наистина нашите времена са достатъчно мрачни, та да има място за Онази с Прободеното от Меч Сърце.

Гуенивер направо зяпна. Откъде един мъж може да знае това тайно име? Невин тържествено й се поклони.

— Ще ме извините, Ваша святост. Трябва да се погрижа пажовете да разтоварят внимателно билките. Без съмнение ще се срещнем пак.

Той бавно се отдалечи, а Гуенивер гледа дълго след него. Накрая се обърна към Рикин:

— Е, така да бъде, капитане — отсече тя. — Той наистина владее деомера.

В същото време Кралят се съвещаваше в тясната заседателна зала, в която нямаше нищо освен дълга маса и пергаментова карта на Девери, окачена на каменната стена. Глин седеше в единия край на помещението на стол с висока облегалка, покрит с церемониалното карирано наметало. От дясната му страна беше Данин, а съветниците в черните си одежди бяха накацали на високи столове край масата като врани около разсипано зърно. Тази сутрин Кралят беше поканил да присъства Амайн, Върховен жрец на Бел в Кермор. Докато съветниците ставаха един по един да дават тържествено съвети по военните въпроси, Данин гледаше през прозореца и си мислеше за други неща, защото истинското решение щеше да бъде обмислено и взето по-късно от Краля и бойните му васали. Към края на срещата обаче разговорът засегна въпрос, който привлече вниманието му. Садар, старец с бакенбарди и трепереща брадичка, стана и се поклони на Краля.