Катрин Кер - Магия за мрак

— Разбирам. Струва ми се, че е точно така.

В далечния край на подиума при малката врата, която водеше към кралското стълбище, настъпи раздвижване. Двама пажове коленичиха церемониално, докато трети разтвори широко вратата. Очаквайки да види Краля, Гуенивер се приготви да стане, но се появи друг мъж и се поспря да огледа събралата се компания. Рус и синеок, той много приличаше на Глин, но беше строен, докато Кралят беше здрав и набит. Дългите му ръце на сабльор стояха скръстени плътно на гърдите, докато оглеждаше лордовете с презрително присвити очи.

— Кой е този? — попита шепнешком Гуенивер. — Мислех, че братът на Краля е мъртъв.

— Мъртъв е същинският му брат — отвърна Гуетмар. — Този е Данин, едно от копелетата на стария гуербрет, единственото момче сред тях. Но Кралят е много благоразположен към него и го направи капитан на личната си гвардия. Ако го видиш как се бие, ще забравиш какъв се е родил. Върти меча като бог, а не като човек.

С пъхнати в колана на меча си палци Данин се приближи бавно до тях, кимна любезно, но хладно на Гуетмар, сетне огледа Гуенивер. На платките на ризата му имаше избродиран кораб, герба на Кермор, но върху ръкавите си носеше изображение на връхлитащ сокол.

— Значи — рече накрая той — вие сте жрицата, която се смята за воин, нали така?

— Аз съм. А предполагам, вие сте човекът, който мисли, че може да го оспори.

Данин седна до нея и се обърна, подпрян на масата. Когато заговори, гледаше към залата, а не към нея.

— Какво ви кара да смятате, че можете да въртите меч? — попита той.

— Питайте хората ми. Никога не се хваля сама.

— Вече говорих с Рикин. Той имаше нахалството да ми каже, че сте обезумявала.

— Така е. Или ще ме наречете лъжкиня?

— Не е моя работа да ви наричам каквато и да е. Кралят ми заповяда да ви взема заедно с отряда в неговата гвардия и правя онова, което той казва.

— Същото правя и аз.

— Отсега нататък ще правиш каквото аз кажа. Разбра ли ме, моме?

Гуенивер отметна китката си и плисна съдържанието на половиницата си в лицето му. Лордовете на масата ахнаха и запсуваха, тя изскочи от масата, вперила поглед в Данин, вдигнал невъзмутимо нагоре очи, без да обръща внимание на пивото, което се стичаше по лицето му.

— Ей ти, слушай — рече тя. — Наистина си кучи син, но аз съм дъщеря на Вълк. Щом искаш толкова да опиташ какво мога, ела отвън.

— Чуйте я само. Докачливо моме, така ли?

Тя го зашлеви през лицето с такава сила, че той залитна.

— Никой мъж не може да си позволи да ме нарече „моме“.

Голямата зала застина в гробовно мълчание и всички вътре, от паж до благороден лорд, се обърнаха да гледат.

— Забравяте с кого говорите — продължи тя. — Или пък сте сляп и не виждате татуировката на лицето ми?

Данин вдиша бавно ръка към бузата си и потърка там, където го зашлевиха, но очите му не се отделяха от нейните. Бяха студени, дълбоки и плашещи със силата си.

— Ще приеме ли дамата моите извинения?

Когато коленичи пред нея, цялата зала ахна и това прозвуча като морски вълни.

— Наистина страшно съжалявам, че ви обидих, Ваша святост. Наистина трябва да съм полудял. Който посмее повече да ви нарече „моме“, ще отговаря пред меча ми.

— Благодаря. Простен сте.

С лека усмивка Данин се изправи и избърса с ръкав мокрото си от пивото лице, но все така я гледаше. За един много кратък миг съжали, че е дала клетва за непорочност. Плавният начин, по който се движеше, непринудената му стойка, самата му самонадеяност й се стори красива, здрава и чиста като острието на меч на слънце. Сетне си спомни тъмните очи на Богинята и съжалението отмина.

— Кажете ми нещо — рече той. — Яздите ли начело на отряда си?

— Да, яздя. Готова съм по-скоро да умра, отколкото да се каже, че ръководя хората си отзад.

— Друго не съм и очаквал.

Данин се поклони, сетне тръгна бавно и високомерно покрай лордовете към вратата. Когато тя се затвори зад него, залата зажужа от тих шепот.

— О, богове! — Гуетмар избърса потта от челото си. — Наистина реших, че е настъпил последният ти час. Ти си единственият човек в кралството, който се е изпречил на пътя му и пет минути по-късно е все още жив.

— О, глупости — рече Гуенивер. — Без съмнение има достатъчно разум, за да посегне на обрекла се на Луната жрица.

— Ба — изсумтя Меймик. — Данин първо убива, а после мисли.

Минути по-късно при Гуенивер дойде паж да й съобщи, че Кралят желае да разговаря насаме с нея. Съзнавайки огромната чест, която й се оказва, тя го последва на втория етаж на главния брох, където Глин разполагаше с поредица от стаи, мебелирани със столове и маси с дърворезба, с накачени по стените гоблени и подове, постлани с великолепни бардекски килими. Кралят стоеше край огнище от светъл пясъчник, на който бяха изсечени кораби и плетеници. Коленичи пред него, но той й нареди да стане.