Катрин Кер - Магия за мрак

— Добре дошла, милейди — заговори той. — Позволете ми да ви настаня в скромния ни брох. Видите ли, тъй като сте благородничка по рождение, а и жрица, просто не зная какъв ранг ви дава това. Може би този на тиерин?

— О, добри ми господине, няма никакво значение, стига в стаята да има легло и огнище. Една жрица на Тъмната Луна не държи на ранга.

Искрено благодарен, Оривейн й целуна ръка, сетне я заведе в малка стая в една от страничните кули и изпрати пажове да донесат снаряжението й. Най-после отново останала насаме, тя закрачи неспокойно насам-натам, питайки се дали Кралят ще сметне, че си струва да се държат земите на Вълчия клан, след като Елените бяха понесли такава загуба. След няколко минути на вратата се почука и влезе един възможен съюзник в битката й за запазването на клана. Лорд Гуетмар беше върлинест млад мъж с хлътнали бузи и гъста рошава коса. По рождение беше чист благородник, но семейството му нямаше земя и се смяташе за леко дискредитирано сред големите кланове. Но роднините на Гуенивер винаги се отнасяха с него като с равен. Той сграбчи и двете й ръце в своите и силно ги стисна.

— Гуен, в името на всички богове, сърцето ми ликува, като те виждам жива. Когато дойде вестта за смъртта на Авоик, просто се поболях, питайки се дали със сестра ти не сте пострадали. Готов бях да тръгна веднага на север, но Негово величество не ми разреши.

— Без съмнение не е искал да загуби теб и хората ти заедно с нашите. Маки е на сигурно място в храма, а мама е при нея.

Ухилен, Гуетмар се разположи на един стол. Гуенивер седна на перваза на прозореца и замислено го огледа.

— Слушай, наистина ли ще тръгнеш с нас на война?

— Ще тръгна. Търся възможност да си отмъстя, дори ако трябва да умра.

— Разбирам те. Моля се на всички богове да ми позволят аз да съм онзи, който ще съсече убиеца на Авоик. Виж какво, ако доживеем до есента, ще се присъединя с хората си към отряда ти и ще застана на твоя страна в тази вражда.

— Благодаря ти. Надявах се, че ще кажеш нещо такова, защото си мисля за земите на Вълчия клан. Сега те са на Маки или поне ще бъдат, стига Кралят да приеме молбата ми да преминат по женска линия. Но аз съм по-възрастна, освен това жрица и тя ще направи дяволски добре да се омъжи за човек, когото аз й избера.

— Без съмнение ще й избереш свестен съпруг — внезапно натъжен, Гуетмар погледна настрани. — Тя напълно го заслужава.

— Слушай, глупчо такъв. Говоря за теб. Зная, че Маки винаги е била рязка с теб и се е държала като студенокръвно животинче, но сега ще е готова да се ожени и за Адовия властелин, само и само да се измъкне от храма. Аз нямам намерение да кажа на някой жаден за земя лорд къде се намира тя, докато не получиш възможност да й изпратиш предложение.

— Гуен! Та аз искрено обичам сестра ти, не просто земите й.

— Зная. Защо смяташ, че ти го предлагам?

Той отметна глава и се засмя така радостно, сякаш слънце бе пробило през буреносни облаци.

— Никога не съм мислил, че ще имам възможност да се оженя за нея — рече накрая той. — Да взема името на Вълците и враждата на Вълците ми се струва дяволски ниска цена за това.

Гуетмар я придружи до голямата зала. От едната страна на помещението имаше издигнат подиум, където се хранеха Кралят и благородниците. Глин не се виждаше, но там седяха много лордове, лениво отпиваха пиво и слушаха как бардът свири. Седнаха при лорд Меймик, по-възрастен мъж, който се познаваше добре с бащата на Гуенивер. Той поглади сивите си мустаци и я огледа тъжно, но слава Богу не каза и дума за избрания от нея път. След като Кралят бе дал одобрението си, никой не би посмял да го постави под въпрос.

Неизбежно разговорът се насочи към предстоящата лятна офанзива. Очакваше се тя да бъде вяла. След кървавите сражения през последните няколко години Кермор просто не разполагаше с достатъчно хора да обсади Дън Девери, нито пък Кантрей имаше достатъчно сили да нанесе истински удар срещу Кермор.

— Ако ме питате, предстоят ни множество малки схватки — обяви Меймик. — А може би един добър удар на север като отплата за Еленовия и Вълчия клан.

— Няколко бързи набега и едва ли нещо повече — съгласи се Гуетмар. — Но пък ще трябва да имаме предвид Елдид на западната граница.

— Точно така — лорд Меймик погледна към Гуенивер. — Стават все по-дръзки и по-дръзки, като правят дълбоки набези, за да обезкървят нас и Кантрей. Обзалагам се, че Елдид няма да хвърли основните си сили, докато и двете ни страни не се изтощят.