Катрин Кер - Магия за мрак

— Остави ме — отсече той. — Искам да съм сам.

Данин побърза да изпълни пряката заповед, колкото и да му се искаше да остане. С натежало сърце отиде да се разходи из двора. Оставаше му несигурната надежда, щом тръгнат на бран, мрачните настроения на Глин да се разсеят. Най-вероятно това лято нямаше да има големи сражения. Набезите, доколкото предстояха, сигурно щеше да води той. Кралят щеше да остане в дъна и да изпада в мрачните си настроения, тъй като беше прекалено ценен, за да се поеме рискът от раняване в някакво незначително сражение.

Накрая безцелният му ход го доведе в района на казармата. Там, пред своята конюшня, войскари на Вълците тимаряха конете си. Покачена върху теглича на една каруца, лейди Гуенивер ги гледаше. Въпреки остриганата коса и мъжките дрехи Данин можеше да мисли за нея само като за жена, при това привлекателна. Големите й сияещи очи светеха като маяци и го привличаха. Начинът, по който се движеше, също го привличаше — всеки жест беше категоричен, но и плавен, сякаш извличаше енергия от скрит източник. Когато го зърна, тя се смъкна от теглича и тръгна насреща му.

— Лорд Данин, хората ми имат нужда от одеяла и дрехи.

— Тогава ще ги получат днес. Вече сте част от домакинството на Краля, затова помнете, че онова, от което имате нужда, влиза във вашата издръжка.

— В такъв случай ви благодаря. Негово величество е наистина безкрайно великодушен.

— Така е. Аз имам основание повече от мнозина други да хваля великодушието му. Колко са незаконните синове, получили титла и място в двора?

Тя трепна, а той се усмихна. Обичаше да вади на показ деликатната тема за раждането си и да я навира в лицата на благородниците, преди те да успеят да я използват срещу него. За момент се поколеба, спомняйки си лекцията на Амайн за нейния култ, но нещо сякаш го накара да заговори:

— Тази луна на бузата ви, тя наистина ли е белег за обет?

— А какво друго би могла да е?

— Ами, мислех си, че може да е хитрост, начин да пътувате в безопасност и не бих ви упрекнал за това. Жена на път с боен отряд е най-добре да има покровителството на Богинята — или да накара мъжете да смятат, че го има.

— Прав сте, но сега този сърп обгръща целия ми живот. Дала съм обет на Нея и й оставам вярна.

Тихият и студен тон сам по себе си носеше послание.

— Разбирам — побърза да каже той. — Е, далеч съм от мисълта да се съмнявам в това как една жрица получава своите видения. Исках да ви попитам нещо друго. Има ли сестра ви кандидат, когото предпочитате за нея? Ще поговоря с Краля за него.

— Така ли? Та вие ми предлагате огромна услуга.

— Какво? Какво искате да кажете?

— О, милорд, нима не разбирате, че в очите на двора вие притежавате страхотно богатство? Вие разполагате с повече влияние върху Краля от който и да е друг. Ако не го цените, то може да се превърне в проклятие.

Данин само се усмихна, озадачен от настойчивия й тон. Не спираше да се учудва как жените винаги се хващат за несъществени подробности.

— Във всеки случай — продължи тя — кандидатът е лорд Гуетмар от Елшовия клан.

— Сражавал съм се редом с него и той е свестен човек. Ще го спомена на Краля.

— Благодаря.

С лек реверанс Гуенивер се отдалечи, като го остави в мрачен хирейд заради жена, която никога нямаше да притежава.

Лорд Данин изпълни обещанието си да говори с Краля много по-скоро, отколкото Гуенивер очакваше. Същия следобед съветникът Садар дойде в стаята й с важна вест. От уважение към възрастта му тя го настани на стол до огнището и му наля малко медовина, сетне зае стола срещу него.

— Благодаря ви, Ваша святост — заговори той с тънкия си, изсушен гласец. — Исках лично да ви съобщя как се радва сърцето ми, че Вълчият клан ще продължи да съществува.

— И ви благодаря за това, добри ми господине.

Той се усмихна и отпи изящно глътчица медовина.

— Сам Кралят ме помоли да дойда да говоря с вас — продължи той, подчертавайки думите „сам Кралят“. — Той е взел важното решение лорд Гуетмар да се откаже от верността си към Елшовия клан и да се ожени за сестра ви.

— Чудесно! — Гуенивер вдигна чашката си за наздравица. — Сега остава само да измъкнем Макла от храма.

— О, имам новини и по този въпрос. Кралят иска да я доведете скоро. Ще заеме на вас и Гуетмар двеста души от личната си гвардия, които да подсилят вашите отряди.

— Пъклото да го вземе! Негово величество е безкрайно великодушен.

— Така е наистина. Лорд Данин ще ви предвожда.

Садар замълча, сякаш очакваше тя да реагира веднага. Гуенивер наклони глава настрана и се загледа в него.