Катрин Кер - Магия за мрак

Невин не беше съвсем сигурен по кое време у Краля се е зародило подозрение, че опърпаният му стар служител владее деомера. Когато преди около шест години предложи услугите си в Дън Кермор, го срещна само един от заместниците на шамбелана и му дадоха стая в колиба за слуги. През годините беше виждал Глин само отдалеч, обикновено по време на някое церемониално шествие. Изнасяше му тази безличност; присъстваше там само за да проследява събитията, не да се меси в политиката. Беше избрал двора на Глин само защото не можеше да понася Слумар Кантрей — потаен, коварен и подозрителен до степен на параноя.

Но тъй като Глин проявяваше благосклонност към онези, които му служат, някъде през втората година бе разбрал за човека, предложил такава ценна услуга. Той покани Невин на официална аудиенция в голямата зала, за да му благодари, че отглежда лековити билки, така необходими по време на война. Разбира се, аудиенцията бе кратка и освен Невин присъстваха няколко други служители. По някакъв начин обаче бе привлякъл вниманието на Краля, защото не след дълго Глин посети билковата градина зад конюшните и отново разговаря с него. Това се превърна в нещо като навик; винаги, когато имаше свободно време, Кралят идваше и задаваше въпроси за една или друга билка, за кръговрата на годишните времена и отглеждането на растения. По този начин сигурно се освобождаваше от товара, който носеше, и от интригите около себе си.

На третата година Невин получи самостоятелна приятна стая в една от страничните кули с единственото обяснение, че имал право да се радва на малко уединение. Скоро след това дойде мястото в голямата зала на маса заедно с други придворни. И посещенията на Краля станаха по-продължителни, особено през зимата, когато имаше повече свободно време и понякога владетелят искаше от служителя си откровено мнение за онова, което ставаше в двора. Невин отговаряше предпазливо, но Кралят беше доволен и от време на време правеше дребни намеци — знаел, че Невин е нещо повече от мърлявия старец, за какъвто се представяше.

Сега Кралят очевидно бе решил, че е дошло времето да бъде откровен. Сутринта, когато Елените вече бяха повели малка войска за набега си срещу Глиганите, а Невин плевеше леха със зарасличе, дойде паж да съобщи, че Кралят искал да се види с него в залата на съвета. Невин изми набързо ръцете си в кожена кофа с вода и последва момчето в броха. Глин беше сам в тясното помещение, приседнал небрежно в края на масата, загледан в пергаментовата карта, върху която падаше слънчева светлина от прозореца. Изрязана от цяла телешка кожа, картата беше износена, а написаното избледняло на места. Тук-таме имаше черти, изтеглени с червено мастило, сетне изстъргани отново, но старите граници и бойни линии прозираха подобно кървящ палимпсест 2 2 Палимпсест — старинен писмен паметник, чийто първоначален текст е заличен, за да се използва пергаментът втори път. — Б.пр. . При вида й на Невин му докривя — та нали за неговото кралство се сражаваха други хора. От всички в Девери той имаше най-голямо право на уивърнския трон. Разбира се, ако успее да убеди някого, че след всички тези години принц Галрион е все още жив.

— Повиках те да те питам нещо — започна направо Глин. — Ти си единственият човек, за когото съм убеден, че ще си държи езика зад зъбите. Дори жреците бърборят помежду си като стари жени.

— Старите жени знаят повече да мълчат, Ваше величество.

— Работата е там, че за да получа отговор, са нужни жречески познания — тук Глин замълча. — Надявах се, че майстор на деомера ще е в състояние да ме посъветва.

— А смята ли Негово величество, че притежавам такива знания?

— Смята. А греши ли Негово величество?

— Не греши.

Глин се усмихна доволно, но кратко.

— Тогава отговори ми — продължи той. — Ако някой мъж или жена е дал обет в храм, има ли начин този обет да бъде върнат, без да се оскърбят боговете?

— Само при редки обстоятелства. Да предположим, че със съдействието на покварен жрец някой човек е дал погрешен обет, то тогава онзи, който стои над жреца, може да не приеме обета. Може би има начин човек, дал обет, да се откаже от него, като посвети остатъка от живота си в служба на божеството, но това ще е много деликатна работа.

— В нашия случай едва ли става дума за това?

— Охо! Доколкото разбирам, Негово величество е забелязал как брат му копнее по забраненото.

— Как да не забележи? Трябва ли ти деомер, за да видиш кон в стая, добри ми вълшебнико?