Катрин Кер - Магия за мрак

— Така си е. Само се надявам, че никой друг не го е видял, Ваше величество. Прекалено много са хората, които завиждат на Данин.

Глин въздъхна и кимна в знак на съгласие.

— Ако един старец може да предложи съвет на Негово величество — продължи Невин, — Кралят ще направи най-добре да поговори с брат си за това. Ще бъде ужасно и скверно, ако Данин изкуши Гуенивер да наруши обета си.

Глин въздъхна отново и погледна към картата.

— Ще трябва да уредя Данин отново да се ожени — рече той. — Мислех да му дам лейди Макла и земите на Вълците, но не ми се ще да е далеч от двора ми по цяла зима. Може би моят егоизъм е бил за добро. Без съмнение Гуенивер ще посещава често сестра си.

— Без съмнение, Ваше величество. Мога ли да си позволя волността да ви попитам, защо цените толкова високо лорд Данин? Искам да знаете, че според мен той е достоен за вашето благоволение, но рядко някой вижда така качествата на бащините си копелета. Повечето предпочитат въобще да не ги забелязват.

— Така е. Ще ти кажа. Тъй като баща ми е предявил претенции към трона от мое име още като съм бил бебе, ме възпитаваха за крал. За едно момче това звучи великолепно — ще взема Свещения град след славни битки, ще бъда владетел на всичко, до което ми стига погледът, ще спася кралството от война. Но веднъж, когато бях навън, на двора видях конярчетата да измъчват друго момче. По онова време то беше само на около шест годинки, а аз — на осем. Те му се подиграваха, че е копеле, а когато се опита да удари едно от тях, се нахвърлиха върху му и започнаха да го налагат. Затова изтичах и им наредих да престанат. Почувствах се страшно великодушен, дори съвсем като крал, защото съм защитил бедното малко същество — той се усмихна с прекалена самоирония. — И така вдигнах момчето, избърсах му кървящия нос и в името на всички богове на небето, все едно, че се видях в огледало. Разбира се от само себе си, че никой не бе казал на младия крал, как баща му си е падал по кухненски прислужнички. Е добре, открих това онази сутрин. И така влязох с гръм и трясък в стаята на Татко като крал, какъвто се чувствах, и поисках да разбера какво според него смята, че прави. Жалко, че не би могъл да видиш изражението на лицето му.

Невин си позволи да се засмее.

— Във всеки случай — продължи Глин — настоях Данин да дойде да живее с мен, защото беше мой брат, независимо какво мисли по въпроса баща ми. Мъничко по мъничко момчето ми разправи какво е преживяло, подигравано и презирано като хлапе, което мие чиниите в кухнята и е принудено да изпитва благодарност, че му дават да яде огризките. Тогава, добри ми вълшебнико, започнах по своя детски начин да си мисля какво означава това да си владетел. И дадох тържествена клетва пред Великия Бел, че няма никога да поставя волята си над всичко останало и да я следвам така, както е правил баща ми. Само това ми стига, за да уважавам Данин. Той ми подари нещо, което струва повече от сто коня. Но извън всичко той е единственият човек в този двор, който ме обича за това, което съм, а не заради влиянието и земята, която може да получи от мен. Глупаво ли ти звучи това, че държа на такива неща? Сигурно, предполагам.

— Негово величество никак не е глупав. Негово величество е един от най-нормалните хора, които съм срещал, и за да не си помислите, че това е само ласкателство, позволете ми да добавя, че в налудничаво време като нашето е проклятие да си нормален.

— Така значи? — Кралят отмести поглед. — Сигурно казваш истината. Е, благодаря, добри човече, за съвета. Ако имам възможност в някой от следващите дни, ще сляза в градината да видя как върви.

След като напусна кралските покои, Невин отиде в стаята си, вместо да се върне към плевенето. В душата му цареше смут. Питаше се дали е речено Глин да владее като единствен крал Девери, надявайки се, че такъв ще е Уирдът му, но пък знаеше, че бъдещето не му се открива. Залости вратата, за да е сигурен, че няма да го безпокоят, застана в средата на малкото помещение и си представи как държи в дясната си ръка меч от син огън. Постепенно впрегна волята си в образа, докато той заживя сам, независимо накъде насочваше вниманието си. Едва тогава очерта с меча кръг от сини пламъци около себе си, представяйки си ги, докато и те не заживяха собствен живот.

Остави настрана меча, седна в средата на трепкащия и сияещ кръг и създаде пред себе си въображаемия образ на шестолъчна звезда. Той също сияеше, но в златиста светлина, символ на центъра и равновесието на всички неща, както и източник на истинската кралска власт. Призовавайки Кралете на Елемента Етер, той се съсредоточи в шестоъгълника, образуван в центъра на преплетените триъгълници, и го използва, за да гледа чрез него, така както по-несръчните в деомера си служат с камък или огледало.