Катрин Кер - Магия за мрак

— Ние сме. Дошли сме да вземем Маки. Обещах й сватба и сватба ще има.

— Чудесно! Нещастното момиче много страда тук. Влизай, влизай. Душата ми ликува, че те виждам.

Гуенивер влезе и Макла се втурна да я посрещне. Тя се хвърли в прегръдките на сестра си. Дворът на храма беше пълен с жени, които гледаха усмихнати и разчувствани как Маки плаче от радост.

— Толкова се тревожех, мислех си, че може да си загинала — проплака тя.

— Да, но ето ме, върнах се. Сега се стегни, Маки. Доведох ти съпруг и всичко ще се оправи. Ще имаш голяма сватба в самия кралски двор.

Макла изпищя от радост и сключи пръсти пред устата си.

— Така че си събери нещата, докато разговарям с Арда — продължи Гуенивер. — Лорд Гуетмар те очаква.

— Гуетмар ли? Та той е грозен!

— Значи няма да се тревожиш, че може да заплоди слугините ти с копелета. Слушай, малка глупачке, той е единственият мъж в двора, който би се оженил за теб не за зестрата, а защото те обича, затова започни да откриваш добрите му качества. Във всеки случай, когато духне свещта, няма да виждаш лицето му.

Макла простена театрално, но се затича към спалнята. Едва тогава Гуенивер забеляза майка им, застанала в края на тълпата. Долиан стоеше със скръстени на гърдите ръце, сякаш носеше в тях мъката си, а очите й бяха пълни със сълзи. Гуенивер се отправи колебливо към нея.

— Ти ожени добре сестра си — рече Долиан с треперещ глас. — Гордея се с теб.

— Благодаря ти, мамо. Добре ли си?

— Доколкото мога, като те гледам такава. Гуен, Гуен, моля те. Остани тук в храма.

— Не мога, мамо. Аз съм последната чест, останала на клана.

— Чест ли? Охо, чест значи? Ти не си по-добра от баща си, не си по-свястна от всичките си братя, които до един говореха за чест, докато, истина ти казвам, не започнах да си мисля, че ще полудея. Вас не ви радва честта, вас ви радва клането — внезапно тя отметна глава и думите й потекоха като придошла река. — Тях не ги интересуваше, че ги обичам; о, това беше много по-малко от проклетата им чест и тръгваха на рат един след друг, докато кланът ни напълно се обезкърви. И всичко това, за да потопят кралството в сълзи! Гуен, как можеш да ми сториш това? Как можеш да направиш също като тях?

— Трябва, мамо. Ти имаш Маки и скоро ще бъдеш старата дама на нашите владения.

— Владенията ли казваш? — просъска Долиан. — Изгорен дън и опустошени земи, всичко за едната чест! Гуен, моля те, не тръгвай! — и се разплака, хлипайки на глас.

Гуенивер не можеше да проговори, нито да се помръдне. Другите жени наобиколиха Долиан и я отведоха бързо настрани, но през цялото време хвърляха гневни погледи към неблагодарната дъщеря. Докато бягаше през портите, тя чуваше пронизителния писък на майка си, която я оплакваше продължително и високо. „За нея вече съм мъртва“, мислеше тя. Но такава беше волята на Богинята и не можеше да плаче, колкото и да копнееше за сълзите.

— Какво става? — попита Гуетмар.

— Нищо. Маки скоро ще излезе — тя се извърна и погледна надолу, търсейки да види Рикин сред хората си. — В името на косматия черен задник на Адовия властелин, душата ми ще заликува, като се върнем в Кермор.

Където и да беше, не успя да види Рикин, но зърна Данин. Начело на кралските войскари, той седеше изящно на седлото. Скоро щеше да тръгне на рат под негово командване и си помисли, че Богинята й е изпратила великолепен учител в изкуството на смъртта.

Невин имаше няколко чираци в билкарството, но най-способният сред тях беше Гавра — високо, стройно момиче с гарвановочерна коса и кафяви като лешник очи. Бе се родила дъщеря на ханджия в Кермор и не се плашеше от тежка работа, а също така беше решена да постигне по-добър живот. През двете години, докато се обучаваше при него, тя напредна много. Затова й разрешаваше да му помага всеки следобед, докато се грижеше за по-обикновени заболявания или нещастни случаи сред слугите в двореца, които официалните хирурзи не удостояваха с внимание. Освен това на Гавра й сечеше умът, когато станеше въпрос за дворцови интриги. Данин и Гуенивер се бяха върнали само преди два дни, когато чирачката донесе интересна новина.

— Днес ме спря, за да говори с мен, лорд Олдак — поде Гавра.

— Така ли? Пак ли започна да ти досажда?

— О, беше много, много любезен, но смятам, че имаше нещо непочтено наум. Учителю, ще поговорите ли с него? Дяволски трудно е да оскърбиш един благородник, но онова, което най-малко искам в този живот, е негово копеле, пък и копелето на когото и да е другиго.