Катрин Кер - Магия за мрак

— Най-смирено благодаря. Негово величество е повече от великодушен, а съветниците му — повече от мъдри.

Глин кимна на всички наоколо, стана и сложи край на съвещанието. Гуенивер си тръгна и усети, че Данин я следва, но отдалече. Забърза по коридора и по стълбата към голямата зала, но той я настигна, преди да успее да стигне до подиума. Едва потиснатата ярост в очите му беше ужасна.

— Да поговорим — рече той. — Навън.

— Няма нищо, което да не ми кажеш тук, вместо навън.

— Така ли? Аз пък мисля другояче, милейди.

Внезапно усети студено предупреждение, че е по-добре да чуе какво има да каже, преди да е направил сцена тук, в залата. Последва го без охота навън, под оскъдния подслон, който даваше стряхата на складова барака.

— От три дни обмислям какво да кажа — изръмжа той. — Не мога повече да чакам. Чух, че си дала кръвен обет с Рикин.

— Така е, дадох. А теб какво те засяга? Дадохме си обет да споделим не легло, а гроб.

— Не съм убеден, че го вярвам.

— Най-добре повярвай, защото е така.

За миг той се поколеба, за малко да й повярва, сетне се усмихна някак криво. За първи път тя разбра, че по свой суров начин той я обича честно, а не желае само плътта й.

— Виж какво, Дано — рече му тя, смекчавайки тона си, — ако някога наруша какъвто и да е обет, който съм дала на Богинята, ще умра на следващия ден, сигурна съм в това. Тя ще намери начин да ме порази.

— Нима? А какво си тогава, може би призрак от Отвъдното?

— Не съм нарушавала обета си. Щом си толкова сигурен, че съм го направила, защо не обявиш публично моето светотатство?

— Би трябвало да е дяволски очевидно.

Нежният начин, по който се усмихна, я накара да отстъпи, но той не се опита да се приближи към нея.

— Душата ми се свива, че го казвам — продължи той, — но те обичам.

— В такъв случай сърцето ме боли за теб, защото този товар ще трябва да носиш сам.

— Ще ти кажа нещо. Досега не съм отклонявал подхвърлено ми предизвикателство.

— Това не е предизвикателство, а чистата истина.

— Нима? Ще видим дали е така.

През следващите няколко дни Гуенивер имаше чувството, че играе смъртен танц, опитвайки се да стои настрана от Данин. Щом влезеше в голямата зала, той идваше и сядаше до нея, сякаш беше в пълното си право да бъде там. Запътеше ли се към конюшните, я следваше. На път към покоите си винаги го срещаше в коридора. Той се стараеше да бъде очарователен и беше мъчително да гледаш как този горд мъж се опитва да бъде изискан и съблазнителен. През деня Гуенивер прекарваше колкото се може повече време с Рикин. Вечер отиваше при Невин в неговата стая или се затваряше в своята в присъствието на прислужничката си.

Една вечер, когато вятърът стенеше по каменните коридори, Гуенивер отиде в стаята на Невин и откри, че се е сдобил с два стола. На масата беше постлал покривка и беше сложил там гарафа с медовина и три чашки.

— Добър вечер, милейди — рече той. — Бих искал да ви поканя да останете, но ще ми дойдат на гости двама души. Реших да спазвам благоприличието и да се сприятеля със Садар и Ивир.

— Това е без съмнение разумно. Сигурно негодуват срещу влиянието ти над Краля.

— Така е. И моите наблюдения ме наведоха на това.

Гуенивер направи само няколко крачки по коридора, когато видя, че Данин стои облегнат на стената и я чака. С въздишка се приближи бавно към него.

— Ще ме оставиш ли на мира? — рече тя. — Дяволски досадно е, че вървиш навсякъде подире ми.

— О, Гуен, моля те. Поболял съм се от любов към теб.

— Тогава отиди при Невин да ти даде лек.

Тя тръгна, но той я хвана за рамото.

— Махни си ръцете от мен! Остави ме на мира!

Гласът й беше прекалено висок и отекна в празния коридор. С пурпурно от гняв лице Данин понечи да каже нещо, но някой идваше към тях. Гуенивер перна ръката му настрани и побягна, профучавайки край Садар с кратко извинение. Забърза се надолу по стълбището и изскочи в голямата зала, където можеше да седи при своя отряд и да е на сигурно място. Същата вечер започна да си мисли дали да не повдигне обвинение срещу него, но той беше прекалено важен за добруването на кралството, за да й повярват лесно.

През целия следващ ден Данин сякаш правеше и невъзможното да я избягва. Тя беше колкото облекчена, толкова и озадачена, докато Невин не спомена, че е говорил с капитана и го е предупредил да не я преследва повече. Но след време той, изглежда, забрави предупреждението. Една дъждовна сутрин на връщане от конюшните я спипа навън, зад броха, а наоколо нямаше никого.