Катрин Кер - Магия за мрак

След това спря, за да мине отзад, и остави Карлупо да води. Саркин се разтрепери и не успя да впрегне волята си да спре. Знаеше точно какво цели Декани. Ако не избереше, щеше, разбира се, да понесе и двете мъчения, в противен случай обаче щеше да направи първата крачка към сътрудничество с мъчителя си. Искаха да пречупят волята му, да го направят един вид съучастник в собствената му болка, докато накрая се получи ужасяващо, едва ли не полово сътрудничество между причинителя и понасящия болката. Затова подвикна:

— Декани. Няма да избирам.

Зад себе си чу само възбуден кикот. Навлязоха в скалисто дефиле, по чиито върхове растяха ниски и средни храсталаци. Веднъж, когато Саркин погледна нагоре, му се стори, че един от храстите се превърна в лице. Побърза да отклони погледа си. Ако изпаднеше в делириум, щеше да загуби волята си за съпротива. Съсредоточи внимание върху дишането и се опита да изпрати съзнанието си далеч от болящото, пулсиращо тяло. В същото време сенките ставаха все по-дълбоки и вечерта неумолимо се приближаваше.

Два часа преди залез направиха лагер в една клисура, толкова тясна, че приличаше по-скоро на цепнатина между два хребета. Саркин седеше на земята и следеше всяко движение на Декани, докато двамата Ястреби уреждаха лагера и даваха на конете допълнителна дажба ръж в замяна на липсващата трева. Скоро, много скоро щеше да изпита нагорещеното острие четири пъти.

— Остави го първо да се нахрани — рече накрая Карлупо. — Когато свършиш с него, няма да може да преглътне и хапка.

— Много добре. И ще го оставя да си почива между две изгаряния.

Саркин прехапа кървящата си устна и заби поглед в земята, като че можеше да сведе целия свят до това малко каменисто парче земя. Внезапно чу Декани да крещи. Вдигна очи и видя, че Ястребът се олюлява със забита в лявото му рамо стрела, а рояк хора се изсипва в долината. Бяха най-много пет стъпки високи, но масивно сложени и въоръжени като бойци. Дългите им брадви се стовариха резултатно два, три пъти и Карлупо се просна мъртъв с отсечена глава и двата крака срязани под коленете. Декани се опита да побегне, но една голяма брадва се заби отдолу и потъна дълбоко в слабините му. Той падна с писък на земята и там гърлото му беше прерязано сръчно от едно острие. Бойците се усмихнаха един на друг и се струпаха да гледат труповете. Едва тогава Саркин осъзна, че никой не бе издал и звук по време на неравната битка.

Един от тях свали кръглия си шлем и се приближи до него. Лицето му беше набръчкано, загоряло от слънцето, с гъста посивяла брада и рошави черни вежди.

— Ти говориш деверийски, говориш?

— Да?

— Добре. Аз говори деверийски, говори. Не добре-добре, но говори. Други говори добре-добре, там вътре. Тогава говори. Аз Джорл. Станеш ли?

— Не зная дали мога. Но, добри ми Джорл, не разбирам. Кои сте вие?

— Планински хора. Не тревожи, момче. Спасяваме. Безопасност си.

Саркин позволи главата му да се отпусне напред и заплака, сълзите течаха като на дете, докато Джорл сряза с мъничък кинжал ремъците и освободи ръцете му.

Наложи се няколко джуджета да качат Саркин пак на седлото. Те прибраха и останалите животни, сетне тръгнаха пеша, като водеха със себе си чирака. Опитваше се да отгатне защо са го спасили, но по-голямата част от волята и вниманието му бяха съсредоточени в това да остане на седлото и съзнанието му беше замъглено. Най-сетне, когато сумракът започна да посивява, навлязоха в тясна долина и се упътиха право към една канара. Когато се приближиха, Саркин чу стържещ звук.

— О, богове!

В отвесната стена бавно се отваряше огромна врата. Когато стигнаха до нея, тя стоеше отворена. Щом Джорл въведе групата си във висок, изсечен в планината тунел с квадратен профил, напред излязоха други мъже, които носеха фенери и говореха на език, какъвто Саркин не бе чувал. Погледна назад и видя как зад тях вратата бавно се затваря със скрипец. Видът на изчезващия процеп сумрачна светлина го накара да загуби свяст. Внезапно към него се протегнаха ръце, хванаха го и го поставиха нежно на земята. Лицето на Джорл се наведе към него.

— Вземем носилка. Носим те.

Саркин искаше да му благодари, но го обви равна тъмнина.

Събуди се върху тесен сламеник в катранено тъмна стая. Първата му реакция беше паника, защото нямаше и светла цепнатинка, нито искра светлина, дори и различни отсенки на тъмно, както е в обикновена стая нощем. Постепенно разбра, че е почистен, гол под меко одеяло, и че изгарянията му пулсират съвсем слабо. И разкървавената му устна беше намазана с някакъв мехлем с приятен аромат. След няколко минути вратата се отвори и вътре нахлу светлина. Влезе човек, висок около четири стъпки, и вдигнал високо фенер, съобщи: