Катрин Кер - Магия за мрак

— Нали за това мисля цял ден.

— Имам намерение да го заловя, иначе щях да настоявам двамата да останете при Блейн, колкото и да се срамува Родри. Всъщност Саркин е доста слаб и в последна сметка ще има и по-страшни врагове от мен. Когато вестта за убийството на Аластир стигне до ушите на гнусното му Братство, те ще изпратят убийци да го издирят. Предполагам, че ще е прекалено загрижен за себе си, за да търси отмъщение. Все пак бъдете нащрек. Той разполага с преднина пред мен, а освен това, разбира се, не мога да го сканирам. Нали не съм го виждал.

Когато идеята дойде на Джил, тя й се стори съвсем очевидна, само дето нямаше представа откъде го знае. Остана съвсем неподвижна, премисляйки я, усещайки как расте страхът й, не само страхът от Саркин, но и от това, че съзнателно и хладнокръвно ще използва деомера. Разбираше, че ако изрази на глас своята идея, ще направи първата крачка по един много странен път. А всъщност наистина ли щеше да е първата крачка? Леко озадачен, Невин я наблюдаваше, докато накрая тя взе своето решение.

— Виждала съм го в плът и кръв — рече Джил. — Можеш да сканираш чрез мен, нали? Не зная откъде съм толкова сигурна, но смятам, че можеш да ме използваш като чифт очи, нали?

— Адове и пъкли! Съвсем си права, но убедена ли си, че ще ми позволиш? Това ще означава да поставиш волята си под моя власт.

— Разбира се, че ще ти позволя. Трябва да знаеш, че на теб мога да поверя живота си.

Невин едва не се разплака. Побърза да се обърне и избърса очи с мръсния си ръкав, а в същото време тя се чудеше как мнението й може да означава толкова много за човек с неговата власт.

— Тогава ти благодаря — рече накрая той. — Да взема малко дърва от някой слуга и ще запалим огън.

Докато се разгори добре огънят, сумракът беше започнал да се превръща в кадифена тъмнина. Невин накара Джил да седне на един стол пред огнището и застана зад нея. Беше изплашена, но наред със страха дойде и възбудата, която изпитваше преди сражение. Той сложи ръка на врата й, точно там, където гръбнакът се съединява с черепа, и отначало пръстите му изглеждаха нормално топли, после топлината нарасна и започна да тече в самите й вени, да се разпространява по тях из лицето и съзнанието й, докато накрая се съсредоточи между очите във вид на някакво необикновено напрегнато чувство.

— Гледай в огъня, детето ми, и мисли за Саркин.

Още веднага го видя да спи до лагерен огън в планинска местност. Отначало образът беше малък, после нарасна и запълни огнището, докато накрая изпълни цялото й съзнание и тя увисна над сцената като в истински сън. Както летеше над долчинката, видя двама мъже да излизат от дърветата по склона и да дебнат нищо неподозиращия спящ човек. Приближиха се бавно и тихо, плъзгайки се ниско приведени до земята като язовци. Само допреди минута мразеше Саркин, но сега внезапно изпита ужасен страх за него.

В своя визуален транс се опита да извика и да го събуди, но не издаде звук. Спусна се и го сграбчи за рамото, но нематериалното й докосване не успя да го събуди. Тъкмо когато двамината се нахвърлиха върху му, тя побягна оттам и застана от другата страна на огъня, докато Ястребите връзваха и се гавреха с пленника си. Изведнъж чу гласа на Невин да отеква в съзнанието й:

— Сега се върни! Те могат да те видят, ако погледнат към теб с второто си зрение. Помисли за мен, дете. Върни се в стаята.

Представи си лицето му, стаята, внезапно очите й се отвориха и видя огъня. Невин вече не я докосваше. Изправи се и се протегна, защото се почувства схваната по някакъв особен начин.

— Не съм си представял, че ще следят Аластир толкова отблизо — рече Невин. — Ако искам да измъкна нашия чирак от този капан, трябва да действам бързо.

— Какво? Защо искаш да го спасиш след всички отвратителни неща, които извърши?

— За тези престъпления положително ще плати, но съгласно закона.

— Но той е най-омразната свиня, която съм…

Невин вдигна ръката си с отворена длан, за да я накара да замълчи.

— Защо не отидеш в голямата зала при твоя Родри? Трябва сериозно да помисля.

Джил излезе и Невин започна отново да крачи неспокойно, обмисляйки какво трябва да се направи. Беше решен да спаси Саркин от Ястребите по-скоро за доброто на кралството, отколкото за това на чирака. Ако умреше, проклинайки и крещейки в изтезания, омразата и болката щяха да се прелеят в следващия му живот и да го превърнат в заплаха за всички наоколо.

— Ако въобще успеем да го измъкнем — каза Невин на тлъстото жълто гномче, което се грееше до огъня. — Несъмнено са се упътили към Бардек. Чудя се как ли ще го качат на кораба? Вероятно в голям сандък или нещо подобно.