Катрин Кер - Магия за мрак

— Но пък разполагам с книгите — прошепна той. — Един ден ще съм достатъчно силен, за да им се опра.

Към залез намери долчинка с поток и много трева за коня си. Устрои лагер, събра сухи дърва от гористия склон и запали малък огън с кремък и огниво. Стомахът му протестираше, но не обърна внимание на глада. Вече беше ял веднъж този ден, а трябваше да пести оскъдните си запаси. Известно време стоя загледан в огъня, премисляйки плановете си. Из кралството имаше пръснати много хора, които биха го приютили поне замалко. Не можеше да си позволи да остане на едно място повече от няколко дни, макар че имаше нужда от време, за да изучава книгите на Аластир. Изведнъж се почувства прекалено уморен да мисли — необикновено уморен и замаян, както щеше да осъзнае по-късно.

Също като дете той се сгуши на одеялата си и заспа до огъня. Събуди се внезапно, усещайки някой да докосва ръцете му. Извика, започна да се бори, да рита и да се гърчи, но около китките му премина кожен ремък и се затегна, а един мъж се хвърли върху коленете му и го притисна към земята. На светлината на гаснещия огън видя нападателите си — двамина светлокожи бардекци в деверийски дрехи. Колкото и да се мяташе насам и натам, единият пристегна силно китките му, другият — глезените. Накрая свършиха и той остана да лежи на земята, като дишаше тежко, а те застанаха над него.

— Значи така, малкият — каза по-високият от двамата. — Уби господаря си, нали?

Саркин се скова от ужас, от основата на гръбнака му тръгна хладина и започна да се изкачва нагоре.

— Виждам, че знаеш кои сме — продължи оня. — Наистина са те заловили Ястребите на Братството. Стария ни изпрати да следим Аластир и да го държим под око. През цялото време ви сканирахме, малкият, но и през ум не ни минаваше, че ще видим убийство.

— Обзалагам се, че Стария е подозирал нещо подобно — обади се вторият. — Той никога не казва всичко, което мисли.

— Може би наистина — той ритна силно Саркин в слепоочието. — Но ще си платиш, малкият, при това много бавно, след като кажеш на господарите всичко, което знаеш.

От удара светът затанцува като пламъците на огън, но Саркин прехапа здраво устни и не извика. Страхът го караше да трепери, но си даде тържествен обет — колкото и изтънчено да го изтезаваха, нямаше да им каже нищо, защото дори и да им се подчинеше, за него нямаше да има милост. Когато Ястребите отидоха да приберат конете си, скрити нейде из дърветата, той се затвори в себе си и се вкопчи отчаяно във волята си. Друго, освен способността да я съсредоточи и да се ръководи от нея, не му беше останало. Прогони страха, спря да трепери и остана да лежи напълно отпуснат като хваната в мрежа сърна, загледан в огъня.

Невин се върна към обяд, но Джил не намери възможност да говори с него до залез-слънце, защото целия следобед майсторът на деомера работеше върху Камдел, промиваше и обработваше множеството рани и успокояваше съзнанието му. След вечеря изпрати паж да я повика в неговата стая, където през прозорците се изливаха последните лъчи светлина. Джил седна на един сандък, а той закрачи неспокойно напред-назад.

— Как е Камдел? — попита го тя.

— Спи дълбоко, да благодарим на боговете. Накарах го да ми разкаже част от онова, което му се е случило, но се погрижих да не си спомня, че го е изрекъл. Точно сега е прекалено слаб, за да се изправи пред спомените си.

— Без съмнение. Защо те… е, са го използвали по този начин?

Той наведе на една страна глава и се загледа със странно игрив вид в нея. Най-накрая рече:

— Не би трябвало да ти казвам. Освен това мислех, че всички тези приказки за деомер те ядат отвътре.

— О, Невин, не ме дразни! Знаеш много добре, че онова, което ме яде, е любопитството.

— Така е — замълча и се усмихна. — Е, добре тогава. Значи, когато двама души спят заедно, отдават известно количество субстанция, наречена магнитен поток. Разбирам, че не знаеш какво е това и няма да обяснявам повече на човек, който не разполага с достатъчно познания, така че го приеми на доверие. Този поток има много странни свойства, но преди всичко е вид жизненост. Има го също и в кръвта. Майсторите на черния деомер са обучени по някакъв начин да всмукват този поток, ако го има край тях, и по такъв начин да възстановяват собствената си жизненост. Докато чиракът се е удовлетворявал с Камдел, Аластир се е хранел от тяхната сласт.

Джил изпита желание да повърне.

— Отвратително, нали? — забеляза Невин. — А това между другото ми напомни за нещо. Чиракът — казва се Саркин според Камдел — избяга. Двамата с Родри ще трябва да сте много предпазливи, когато тръгнете на път.