Катрин Кер - Магия за мрак

Гномчето се почеса замислено по корема. Невин помисли дали да не помоли Блейн да изпрати след тях отряд, но Ястребите имаха преднина. Освен това, тъй като бяха обучени в изкуството на деомера, щяха да видят преследвачите си и добре да се скрият. „Но пък бих могъл да тръгна с отряда — напомни си той, — стига да успеем да ги наближим.“ В края на краищата Ястребите щяха да се придвижват бавно, търсейки път през планините.

Планините. Изведнъж Невин се подсмихна вътрешно и коленичи пред огъня, за да влезе във връзка с единствения майстор на деомера в кралството, който можеше да му помогне сега.

След като се погрижиха за конете си, Ястребите се върнаха при лагерния огън. Саркин лежеше неподвижно и ги слушаше как говорят, докато накрая разгада имената им. Декани беше по-високият от двамата, с жълтеникавокафявите очи, които говореха за кръв от Анамура в жилите му, докато другият се казваше Карлупо и, изглежда, беше старшият. Като се нахраниха, Декани коленичи до Саркин, хвана го за китките, вдигна ръцете му над главата, издърпа ризата и покри лицето му, за да не вижда. Лежеше неподвижен, призоваваше волята си и слушаше как Ястребът си тананика, докато върши нещо при огъня. Сетне се върна.

— Държа кама. Нагрях я.

Саркин се стегна и напрегна всяка частица от волята си. Декани се закиска като момиче и постави нагрятата стомана на дясното зърно на гърдите му. Болката прогори самата му душа, но той не издаде звук.

— Сега я обръщам на другата страна, малкият.

Болката захапа лявото зърно. Той се бореше, за да задуши писъка, който се надигаше в гърлото му. Внезапно усети как червата му избликнаха и се изпразниха.

— Каква воня! Ще те обърна и ще ти бележа бутовете заради това.

— Не, няма! — проговори Карлупо някъде отблизо. — Направи достатъчно за една нощ. Трябва да е в прилично състояние, когато се приберем у дома, защото господарите ще искат да изтрае, колкото се може по-дълго.

— О, ще се оправи на кораба.

— Казах: достатъчно!

После светът се завъртя и Саркин припадна. Събуди се посред нощ и установи, че продължава да лежи в собствените си изпражнения. Бяха му дръпнали ризата надолу и грубото ленено платно дразнеше изгореното, от което се процеждаше някаква течност. Лежа дълго време буден, опитвайки се да не стене, преди отново да припадне. На сутринта го събудиха с ритници и го дръпнаха да седне. Карлупо беше направил овесена каша в малък чайник и донесе една купичка с думите:

— Ще ти развържа ръцете да се нахраниш, но ако се опиташ да направиш нещо, Декани ще се позабавлява с теб, преди да тръгнем.

Саркин отвърна глава. Беше решен да гладува, за да отслабне, та да умре по-бързо от мъченията.

— Ще ядеш — сопна се Карлупо.

Тъй като продължи да отказва, те коленичиха от двете му страни. Декани му отвори челюстите с острието на кинжала си, а Карлупо изсипа в устата му пълна лъжица. Тя го задави така лошо, че трябваше да я погълне от чист рефлекс. Натъпкаха го с цялото съдържаше на купичката и от унижението го заболя не по-малко от изгарянията.

Но когато възседнаха конете, болката излезе на първо място. От движението на коня ризата му се триеше върху пресните изгаряния, а на горещото слънце се потеше и това добавяше сол към триенето: Саркин не беше в състояние да мисли за друго, освен че иска да умре и да сложи край на болката. Сутринта преваляше, а вързаните му китки започнаха да се надуват и ремъкът се заби в набъбналата плът. Когато спряха, за да обядват, го болеше и долната устна. Осъзна, че я е разкървавил, борейки се с болката.

— Ще ядеш ли, малкият? — попита Карлупо. — Или искаш пак да те храним.

— Ще ям.

Карлупо му развърза ръцете и стоя над него с изтеглен меч, докато ядеше говежда пастърма и сухар. И отново бяха на седлата, и отново дойде болката.

По това време бяха навлезли дълбоко в планините и следваха тясна пътека, която се извиваше между канари. От време на време пресичаха бързотечни потоци или яздеха близо до напукана и ронеща се скала. Саркин почти не забелязваше покрай какво минаваха. Към болката му се прибави и друга мъка — тъй като яздеше цял ден, обут в мокрите си и изцапани бриги, бедрата и бутовете му се бяха ожулили до кръв. По едно време Декани забави хода на коня си и тръгна до него.

— Скоро ще направим лагер. И отново ще имам малко време да си поиграя с теб. Искам ти да избереш. Мога да сложа нагрятото острие в подмишниците ти или на кръста — два пъти, разбира се. Довечера ще ми кажеш кое избираш.