Катрин Кер - Магия за мрак

— Може да е мъртъв — рече Саламандър. — Най-вероятно след като новината се е разпространила, всеки крадец в кралството дебне за него.

— Това е съвсем вярно — Елик се замисли, смучейки края на мустака си. — Той наистина може да е мъртъв.

В „Житният сноп“ имаше клиент, който стоеше настрана от останалите по простата причина, че идваше от Бардек и едва говореше деверийски. Енопо беше на около двайсет и пет години, с много тъмна кожа и лицето му не беше оцветено с бои, което означаваше, че по някаква причина семейството му го е изритало от къщата и клана. Бродеше по пътищата на Девери с уела-уела — сложен бардекски музикален инструмент, който лежеше в скута на изпълнителя, имаше около трийсет струни и те се дърпаха и подрънкваха с перо. Тъй като знаеше много добре бардекски, Саламандър обработваше менестрела, който беше едва ли не трогателно щастлив, че се е намерил човек да говори родния му език. В края на деня, след своята програма, те се срещаха в кръчмата, за да сравнят какво са изкарали и да се оплакват взаимно от скъперничеството на жителите в най-богатия град на кралството.

Тъкмо в този ден Саламандър беше спечелил доста и затова поръча шише чудесно бардекско вино. Настаниха се да го пият на маса до стената и Енопо се наслаждаваше на всяка глътка.

— Отлежало вино — обяви той. — О, какви горчиви спомени за родината предизвиква то!

— Така трябва да е. Виж какво, можеш и да не ми казваш, ако искаш, но…

— Зная — Енопо се усмихна на Саламандър. — Природата ти на разказвач се измъчва от любопитство. Ще ти се да знаеш защо са ме прокудили. Няма да навлизам в подробности, но е свързано с омъжена жена от много благороден род, прекалено красива за грозния стар богаташ, на когото я бяха дали.

— Аха. Това не е рядък случай.

— О, не. Съвсем не — той въздъхна дълбоко. — Грозен или не, съпругът й имаше голямо влияние пред архонтите.

Известно време пиха мълчаливо, а Енопо седеше втренчен настрани, сякаш си спомняше за красотата на недостъпната си любима. Саламандър реши, че щом Енопо е готов да каже каква е причината за прокуждането му, той се доверява на гертдина достатъчно и може да направи следващата крачка.

— Виното не е единственото хубаво нещо, което произвежда Бардек — забеляза небрежно той. — Когато посетих красивата ти и изискана родина, опитах една-две лули опиум.

— Виж какво — музикантът се приведе загрижено напред. — Трябва много да внимаваш с белия дим. Виждал съм хора, които заради него изпадат дотам, че се продават в робство, само и само да се сдобият с още опиум.

— Така ли? О, богове, не съм го знаел! А дали ако от време на време човек изпушва по една лула, ще му се случи същото?

— О, не, но казвам ти, трябва много да внимаваш. Също както с пиенето. Има хора, които могат да пият или да не пият, други се превръщат в пияници. Но белият дим привлича много по-силно от всяко познато ми питие.

Саламандър се направи, че обмисля внимателно думите му, докато Енопо го наблюдаваше с лека усмивка.

— Зная какво имаш намерение да ме попиташ, гертдине — рече той. — И не познавам никого, който да предлага такова нещо.

— Е, след като е толкова опасно, както казваш, вероятно така е най-добре, но все пак се питах.

— Доколкото разбирам, всъщност в този град го употребяват само благородниците.

— Така ли? — Саламандър подскочи. — Откъде го чу?

— От мой сънародник, търговец, който мина оттук преди… о, преди месец, струва ми се. Потърси ме, защото го беше изпратил баща ми, да види дали съм добре и да ми даде малко пари, които изпращаха братята. Вечеряхме чудесно с много вино — съдейки по вида му, споменът за това го изпълни с наслада. — Във всеки случай обаче разговаряхме със стария Лалано и той спомена белия дим. Каза, че търговците у дома започвали от време на време да го продават на деверийци. Беше разтревожен, защото тази търговия е много непочтена в родината ми, а знаеше също, че е против вашите закони. Та докато разговаряхме за това, ни хрумна да си зададем въпроса, кой би имал достатъчно пари да купува контрабандна стока.

— Че кой друг освен благородниците, така е наистина.

— Или по някой богат търговец може би, но тези ваши така наречени лордове наистина знаят как да държат търговците бедни.

„Я виж, колко интересно! — помисли Саламандър. — Ако Камдел е пушил опиум, това положително обяснява как са впили нокти в него майсторите на черния деомер.“ Реши през следващите няколко дни да поразпита дискретно наоколо, сякаш самият се интересува да купи такова нещо. В същия миг усети леко подръпване в съзнанието си, а това означаваше, че някой друг майстор на деомера търси връзка с него. Нехайно се изправи и рече: