Катрин Кер - Магия за мрак

— Зная, че си разстроен от смъртта на Еви — рече Аластир. — Но аз го изпратих там на изпитание и той не го издържа. Случва се в боя, момчето ми.

— Зная, господарю — Саркин говореше спокойно. — Във всеки случай привързаността ми към него само ме спираше. Имал си право да ме предупреждаваш, че трябва да си съвсем сам, за да постигнеш истинска власт.

— О! — усети как се отпуска. — Чудесно. В такъв случай се радвам, че най-сетне виждаш ясно нещата. Слушай, уморен ли е конят ти? Ако искаме да извадим този кестен от огъня, ще трябва да намерим място, където да се скрием. Не можем все да лагеруваме като разбойници на пътя. Сутринта излязох на ефирно равнище и огледах добре местността; смятам, че съм открил идеалното място.

— Добре. Мога да яздя коня на Еви, а да водя моя след себе си.

— Тогава прехвърли на него нещата си. Ще оседлая моя кон сам. Трябва много да бързаме.

Аластир тръгна да изпълни намерението си, а Саркин остана за момент, загледан в широкия гръб на своя господар. Каза си: „Е, дотук много добре. Проклетият стар глупак наистина си мисли, че съм му простил.“

Да беше бард или гертдин, този следобед не би имал по-внимателни слушатели и Невин не издържа на изкушението да се възползва докрай от това. Родри, Джил и самият гуербрет седяха в частните покои на Блейн, в стаичка, където имаше само огнище, пет стола и щит, и го гледаха. Невин стоеше изправен до огнището, подпрян небрежно на полицата. След като сервираха задължителната медовина и отпратиха пажа, Блейн му махна с ръка.

— Е, добри ми магьоснико — отсече гуербретът. — Дължиш ни обяснение.

— Така си е, Ваша светлост, и ще го получите. Джил, дай ми онзи накит, който държиш в кесийката си.

Тя му подаде евтината брошка с формата на пръстен и той я постави на дланта си, така че всички да я виждат, сетне мислено заповяда на духовете, свързани с нея.

— Това, Ваша светлост, се нарича Големия камък на Запада.

— Това грозно нещо ли? — задави се Блейн.

Точно в този момент камъкът промени формата си — засия и сякаш се разтвори. В следващия миг в ръката на Невин лежеше огромен опал с големината на орех. Беше така красиво полиран, че повърхността му искреше, улавяйки светлината от прозореца и превръщайки я в огън в дълбоките си вени. Върху повърхността му проблясваше небесна дъга в пищни цветове. Когато останалите шумно поеха дъх, Невин усети огромното самодоволство на духовете. В сравнение с Дивите те бяха от по-висш разряд, наричаха ги планетарни, макар връзката им да не беше със самите планети, а по-скоро със силите, които ги представяха.

— О, богове! — възкликна Джил. — Това ли съм носила?

— Това е истинската му форма. Вижте, има духове, които го пазят. Когато се налага, те могат да променят формата му, а и да го местят на неголямо разстояние, но достатъчно, за да го скрият в случай на опасност. Проклетите ни врагове не проумяха тези две неща и затова успявахме да им попречим досега.

Невин остави всеки да премисля информацията, а той пъхна камъка в торбичката около шията си. Духовете въздъхнаха с облекчение, че отново са близо до него, и в главата си той чу въздишката им. На няколко пъти Блейн понечи да каже нещо, но се въздържа. Накрая майсторът на деомера му кимна любезно, давайки разрешение на гуербрета да говори в собствения си дън.

— А кои, добри магьоснико, са тези врагове?

— Хора, които следват черния деомер, разбира се. Забележете, Ваша светлост, че казвам „нашите“ врагове. Трябва да знаете, че този камък принадлежи на самия Върховен крал и черният деомер искаше да причини на него и на кралството беда.

Блейн и Родри изпсуваха яростно в един глас. Макар единият да беше почитан лорд, а другият — лишен от чест изгнаник, и двамата бяха положили обет за лична вярност на своя сюзерен. Невин остана много доволен, като видя, че държат на дадената дума.

— Кралят живее в най-добрата крепост в цяло Девери — сопна се Блейн. — Как може някой да открадне от него?

— Много трудно. Подозирам, че отдавна са кроели козните си. Този опал е сред най-великите деомерски скъпоценни камъни, които светът е виждал. Преди около сто години един майстор на деомера го оформил и помолил духове да го обитават, сетне го дарил на кралската династия — Невин въздъхна леко, защото си спомни дългите часове, които прекара да го полира и превърне в идеална сфера. — Забранено ми е да кажа всичко, на което е способен, и съм сигурен, че ще ме разберете. За негови пазители са били определяни все майстори на деомера. Когато някой от нас умре, друг заема мястото му. Сега е мой ред да заемам този пост — тук той замалко не се изпусна да рече „мой ред отново“. — Тайната на скъпоценния камък се предава от Краля на Белязания принц и затова владетелите знаят достатъчно, за да го пазят добре. Те го държат в собствените си покои, а не в кралското съкровище. Разбира се, никой крадец не би имал шанса да подкупи верните мъже и жени, които имат достъп до кралските покои. Но има много други начини да се въздейства на едно съзнание. Ваша светлост, и ти, Родри, срещали ли сте някога в двора човек на име Камдел?