Катрин Кер - Магия за мрак

Блейн се бе настанил на една маса под ред прозорци в извивката на стената. От лявата му страна седеше писар, а от дясната — двама съветници. Родри разбра, че това е само изслушване, а не официален маловер, тъй като отсъстваха жреци. Пред гуербрета бяха коленичили Джил, двама млади мъже, които не вдъхваха доверие, и един невероятно дебел тип. Наоколо стояха стражи с дебели тояги в ръце. На полукресло в ъгъла, където заоблената каменна стена опираше до плетена преграда, седеше Невин. Родри изпита дълбоко облекчение, защото знаеше, че старецът няма да допусне да се случи нещо на Джил.

— Много добре, Огуерн — каза Блейн. — Приемам, че заплахите на мъртвеца са били достатъчно основание да искаш охрана.

— Беше нещо ужасно, Ваша светлост — рече дебелакът. — А един беден честен ханджия като мен не е имал време да се учи на бой с меч.

— Дори и шопарът трябва да има зъби.

— Негова светлост обича да се шегува, но аз предпочитам да наемам, а да не завъждам зъби. И наистина сребърният кинжал се оказа чудесна сделка, защото онзи неприятен тип изтегли меч срещу ми.

Блейн кимна, сетне погледна към Джил.

— Е, сребърен кинжал, започвам да смятам, че си имала право да пролееш първа кръв.

— Благодаря, Ваша светлост, и наистина нямаше как да знам, че той ще се отрови.

При това странно заявление Родри загуби самообладание и пристъпи напред. Стражите изпсуваха, сграбчиха го и го дръпнаха назад. Блейн се обърна да види кой нарушава реда.

— Доведете го тук. Значи спипахте този жалък простак, сребърен кинжал, така ли?

— Влезе най-нахално през южната врата, Ваша светлост — рече един от стражите. — А със себе си водеше и Западен ловец, готов съм да се обзаложа, че го е откраднал.

— Без съмнение. Той открай време обича твърде много конете на другите хора.

Блейн се опитваше да не се засмее, но Родри го видя.

— Блейн, копеле такова! — сопна се той. — Това е една от скапаните ти шегички.

Всички в залата хлъцнаха при обидата, но Блейн избухна в смях, стана, прекоси залата и сграбчи ръката на братовчеда си.

— Е, така си е. Помислих, че ще падне смях, когато те арестуваме като сребърен кинжал, какъвто си сега. О, боговете са ми свидетели, че сърцето ми ликува да те видя.

Стиснаха си ръцете и Родри изпита желание да заплаче.

— И моето сърце ликува да те видя — рече той. — Но какво правиш с жена ми?

— Нищо, уверявам те. Аз съм по-честен към жените, отколкото някои мои роднини, които бих могъл да спомена.

Усмихнат, Родри го удари с юмрук по рамото. Всички в залата ги гледаха със зяпнали уста и Блейн внезапно си спомни, че в момента води съдебно заседание.

— Върви и застани при стария Невин, моля те. Да приключим с това дяволско нещо.

Родри направи, каквото му казаха, Невин му се усмихна едва-едва, но в очите на стареца прочете силна тревога. Започна да разбира защо, когато стражникът пристъпи напред да дава показания за някакъв непознат, който предпочел отрова, вместо да се изправи пред гуербрета, и носел магьоснически талисман около врата си. Блейн помисли малко и оповести, че не вижда някой да е виновен за тази смърт, сетне закри изслушването.

— Без съмнение Дън Хирейд само печели, че този не е вече сред живите — рече бодро той. — Свършваме значи.

Огуерн и свидетелите му се изправиха, поклониха се на гуербрета, сетне направо хукнаха към вратата. Докато озадачените съветници се събираха около Блейн с въпроси за това отравяне, Родри бързо отиде при Джил и я хвана за раменете.

— О, богове, любов моя! Какво означава всичко това?

— Наистина не зная, Родо, но не можеш да си представиш колко се радвам да те видя.

Той я взе в обятията си, притисна я към себе си и усети, че тя трепери от страх. Тъй като никога преди не я беше виждал да се плаши от каквото и да е, усети как стомахът му се свива. Но все пак каза:

— Е, любов моя. И преди сме водили тежки битки. Ще спечелим и тази.

— Дяволски добре ще е, ако си прав.

Облегнал гръб на една бреза, Аластир седеше тихо на земята и се стараеше да не изпадне в паника. Току-що се опита да сканира Джил, но колкото и да се мъчеше, колкото и упорито да впрягаше волята си в тази задача, не видя нищо. Това можеше да означава само едно — Невин бе сложил печат върху нея. Затова, когато чу тропот на конски копита, които приближаваха, скочи на крака, почти убеден, че Господарят на Ефира идва за него, но беше само Саркин, който слезе от седлото близо до лагера и отведе животното сред дърветата. Аластир се приготви за тежка сцена, но когато се приближи, чиракът изглеждаше напълно овладял се.