Катрин Кер - Магия за мрак

Блейн погледна към калдъръма, над който въздухът все още трептеше от горещина, и потрепери.

— Щом така желае милордът — гуербретът внезапно повиши Невин в ранг, — би трябвало да го желая и аз.

Невин хвана ръката на Джил и властно я поведе.

— Дяволски се радвам да те видя — рече тя. — Така се бях изплашила.

— И с пълно право. Виж какво, дете, опасността все още не е преминала. Трябва да ти е ясно. Стой близо до мен и прави точно каквото ти казвам.

Джил едва не се разплака от разочарование, защото живееше с убеждението, че пристигне ли той, ще бъде в безопасност.

— Когато сканирах, те видях да пазиш Огуерн, крадеца — продължи той. — Заведи ме при него. След като ти си имала тежка нощ, готов съм да се обзаложа, че той също. Някой ви е измъчвал, за да отмъсти за смъртта на Еви.

— Еви ли? Как научи името му?

— Той ми го каза току-що, разбира се. Тъй като беше мъртъв от известно време, не можа да ми съобщи много повече, защото сянката му вече започваше да се разпада и да отслабва. Затова направо го изпратих на съд, колкото и да бих искал да измъкна повече сведения от него.

Джил усети как се вцепенява от страх при тези приказки за призраци.

— Хайде, хайде — рече Невин. — Това си е напълно в реда на нещата, но сега не е подходящо време да ти го обясня докрай. Да видим какво се е случило с Огуерн.

Когато стигнаха в „Червения дракон“, установиха, че Невин е напълно прав да се тревожи. Изплашеният ханджия им съобщи, че предишната вечер Огуерн се разболял и се намирал в квартирата си. Докато бързаха към работилницата на шивача, Джил избираше страничните улички, изпълнена с обяснимо нежелание да срещне стражниците на гуербрета или пък брата на Еви. Когато почука на вратата на Огуерн, появи се Чаплата.

— Научих, че Огуерн е болен — рече тя. — Доведох лечител, на когото можем да имаме доверие.

— Благодаря на всекиго от боговете в Отвъдните земи — рече той с искрена набожност. — Страшно беше, ама истина ви казвам. Не съм предполагал, че някога ще съм благодарен на проклет стражник, но ако Негова светлост не беше сложил този едър, як тип на вратата да пази, Огуерн щеше да се хвърли от прозореца, кълна се.

Невин кимна мрачно, сякаш бе очаквал тъкмо това. Влязоха и намериха Огуерн в леглото с дръпнато до масивния му врат оръфано одеяло. Лежеше втренчен в тавана, но изглеждаше по-скоро обзет от ужас, отколкото болен.

— Миналата нощ беше досущ като третия ад — рече Чаплата. — Тъкмо пиехме по половиница в „Червения дракон“ и изведнъж той започна да се тресе и да брътви глупости.

— Не искам да чувам за това — Огуерн дръпна покривките над главата си. — Оставете един умиращ на спокойствие.

— Няма да умираш — сопна му се Невин. — Аз съм лечител, добри човече, така че дръпни одеялото надолу и ми кажи какво те мъчи.

Одеялото се смъкна, докато изпод него се показаха тъмните очи на Огуерн.

— Полудявам. О, гибел, гибел, гибел. Предпочитам да умра, вместо да полудея, затова свари, моля те, някаква добра отрова, билкарю.

— Нищо подобно няма да направя. Спри да брътвиш глупости и ми кажи защо ги дрънкаш такива.

— Ами наистина не зная какво да кажа. Изведнъж изпитах ужас, добри човече, започнах да се треса и да се обливам в кофи пот. Разбрах, видиш ли, че съм осъден, че каквото и да правя, ще умра — гласът му затихна безпомощно. — Такъв ужас не съм изпитвал в живота си.

— И започна да пищи, че предпочита да умре бързо, отколкото бавно — намеси се Чаплата. — Грабна кинжала, затова аз и две от момчетата му скочихме и го докарахме тук горе-долу по времето, когато се появи и градският стражник. След като се опита да скочи от прозореца, вързахме го за леглото, но той продължи да дрънка глупости и да крещи, че иска да умре.

— Аха, започвам да разбирам. А след това, на разсъмване, изведнъж се успокои.

— Точно така беше — просветна лъч надежда и Огуерн седна. Тогава видяха, че отдолу е напълно облечен. — Беше така внезапно, сякаш ме нападна треска.

— Точно така, но не е било треска, а отрова. Виж какво, Огуерн, имаш в града враг, който е сложил билка в питието ти, казва се oleofurtiva tormenticula smargedinni — Невин изрече внушителното название с голяма тържественост. — За щастие твоята дебелина те е спасила от фаталната доза. Тази отрова нарушава равновесието на телесните течности, като дава превес на горещото и влажното над студеното и сухото, които поддържат разсъдъчните способности. Сетне, когато тялото започва да изпитва действието на отровата, съзнанието не може да разбере какво става и да предприеме разумни стъпки да се справи, така коварната отрова удвоява въздействието си.