Катрин Кер - Магия за мрак

— О, богове! — прошепна Огуерн. — Нещо сатанинско, добри лечителю.

— Отсега нататък трябва много да внимаваш и да се пазиш. Заради остатъците от отровата в продължение на две седмици яж само хладни и сухи храни: сухи, твърди бисквити, ябълки, студено бяло месо от птица. Това ще прочисти телесните течности.

— Ще го направя, добри билкарю. О, богове, на косъм съм се отървал!

Тъй като в края на краищата нямаше да умре, Огуерн се надигна и настоя да даде на Невин сребърник за консултацията.

— В известен смисъл е жалко, че не съм болен — рече мрачно той. — Сега ще трябва да се изправя следобед пред проклетия гуербрет. Слушай какво, Джил, казвай колкото се може по-малко. Придържай се към версията, че си ме охранявала, и остави другото на мен.

— Прекарахме часове с нашата история — допълни Чаплата. — Истинско бижу е, казвам ви.

Когато си тръгнаха, Невин настоя да минат през храма на Бел при реката, за да сложи крадената монета на Огуерн в котела с дарения за бедните. Докато вървяха нататък, Джил непрекъснато се оглеждаше, очаквайки едва ли не враговете да изскочат от стените.

— Невин, как е сложил братът на Еви онази отрова в пивото на Огуерн?

— Какво? О, я виж, та аз съм можел да лъжа не по-зле от сребърен кинжал, щом си повярвала на всички тези глупости. Просто измислих на място една медицинска фантазия, за да успокоя Огуерн. Той трябва да внимава, но не можех да му кажа истината, защото нямаше да повярва.

— Искаш да кажеш, че не е истинска отрова, така ли?

— Не е. Названието е на древния румански език и означава малка мъка за тлъсти крадци с цвета на емералд.

— Тогава какво се е случило?

Невин хвърли поглед към брега на реката. Долу, при водата, две момчета наглеждаха пасящите крави. Друг на ливадите нямаше.

— Братът на Еви е въздействал върху съзнанието на Огуерн по същия начин, по който се опита да въздейства върху твоето — рече Невин. — Съмнявам се, че е искал да те докара до самоубийство, защото в такъв случай Блейн щеше да прибере на съхранение нещата ти и нямаше начин да се докопат до опала. Но той е искал да те измъчва, да те накара да страдаш. Тъй като помежду ни има особена връзка, успях да сложа от разстояние върху теб печати, но не можех да направя нищо за бедния крадец, докато не дойда тук. Ще се погрижа да спи спокойно тази нощ.

На Джил й прилоша и това сигурно се бе изписало върху лицето й, защото Невин я хвана под ръка.

— Сега разбираш ли защо засипах Огуерн с поток от успокоителни думи? О, по дяволите, дете! Не съм искал да те сполетява зло. Опитвах да те оставя на спокойствие, за да проумееш Уирда си сама, но, както изглежда, сега той те е довел до необикновени неща.

— По всичко личи, че е така. Наистина ли моят Уирд ме е довел тук?

— Нека го кажем така. Чиста случайност те е отвела при мъртвия кон в Аудглин, но твоят Уирд ти е показал камъка в тревата. Ако Дивите ти нямаха доверие, нямаше да го видиш. Да се връщаме сега в дъна. Няма да кажа и дума повече тук, на публично място.

Най-накрая, към два часа следобед, Родри стигна до южната врата на Дън Хирейд. Слезе от коня и поведе двете животни през нея, следвайки малка група селяни, които караха продукти и пилета на пазара. Вътре стояха двама градски стражници. Когато мина покрай тях, забеляза как единият прошепна нещо на другия, после пристъпиха напред и му препречиха пътя. От сянката на стената излязоха още двамина: единият хвана поводите на конете, другият — дясната му ръка.

— Сребърен кинжал си, така ли? Тръгвай с нас без много шум, момче.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Заповед на Негова светлост, ето какво. Да бдим за сребърен кинжал, който изглежда като елдидец, и да го отведем при него. Напоследък ни се отвориха достатъчно неприятности покрай един такъв като теб.

— Отгоре на всичко е и момиче — обади се друг стражник. — Човек почва да се пита накъде върви това кралство.

— Какво е направила Джил?

— Охо, значи я познаваш, така ли? — рече първият страж с неприятна усмивка. — Има нещо общо с един човек, който се самоуби, ето това е направила. Точно сега при Негова светлост има маловер, така че ще те заведем направо там.

Родри беше прекалено разтревожен, за да протестира, когато стражите го разоръжиха. Докато го водеха по улиците, сърдито мълчеше. Беше се надявал да избегне срещата с Блейн, който (така поне мислеше) без съмнение го презира като изгнаник без чест, а сега му предстоеше да застане отново пред него и да го моли за живота на Джил. „А какво ли е направила Джил? — мислеше той. — Ако я измъкна невредима, ще я насиня от бой!“ В двора на дъна стражниците предадоха конете му на един паж, сетне го блъснаха в броха. Родри не бе идвал в Дън Хирейд от две години, когато присъства на сватбата на Блейн. Огледа замаян голямата зала, където някога се бе хранил като почетен гост, после стражниците го помъкнаха нагоре по витата стълба към втория етаж. Тежката дъбова врата на съдебната зала стоеше отворена. Той застана до нея и зачака.