Катрин Кер - Магия за мрак

— Срещал съм — рече Блейн. — Майсторът на кралската баня, нали? Доколкото си го спомням, е мършав тип, но ми се стори, че Кралицата е благосклонна към него заради добрите му обноски.

— Беше високомерно копеле — намеси се Родри. — Веднъж го победих на турнир и се цупи цял ден.

— Точно за него става дума. Той е по-малкият син на гуербрета на Блейдбир. Боя се, че високомерието е било само един от пороците му и все пак не е заслужил онова, което му се случи. Майсторите на черния деомер са обсебили съзнанието и душата му и ги използват, както селянинът мотиката — да изкопаят камък.

— Какво? — обади се Блейн. — Не мога да си представя, че Камдел би откраднал от своя сюзерен!

— Никога не би го направил по своя воля, Ваша светлост. Вижте какво, все още не зная как майсторите на черния деомер са влезли във връзка с него. Сега един мой приятел е в Дън Девери и се опитва да открие това. Но след като веднъж са придобили власт над него, Камдел съвсем не е могъл да управлява собствените си действия. Обзалагам се, че последните месеци са му се стрували като сън, продължителен сън наяве, който е завършил с кошмар.

— Добре — рече Блейн и в гласа му прозвуча ръмжене. — Моят меч и бойният ми отряд са на разположение, добри магьоснико. Знаеш ли къде се намират тези хора?

— Не зная, Ваша светлост, така че виждате как и деомерът има ограничени възможности. Мога да попреча на тези отровни нещастници да ме сканират, но за съжаление те са в състояние да направят същото по отношение на мен.

Блейн потрепери при всички тези приказки за сканиране и деомер. Невин не беше никак доволен, че трябва да разкрие толкова много тайни, но нямаше друг избор. Откъде би могъл да знае дали не ще се наложи да приеме предложението на Блейн, който постави на негово разположение бойния си отряд.

— До тази сутрин — продължи той — те едва ли са били на повече от един ден път от Дън Хирейд, но не бих се учудил, ако бягат, за да си спасят живота. Хвана ли ги, ще ги изтрия от лицето на земята за онова, което са направили.

— Добре — рече замислено Блейн, — ако разделим бойния отряд на групи, можем да претърсваме околността. Някой селянин или пък друг човек би трябвало да е забелязал да бродят из рана странници.

— Може да се стигне до това, Ваша светлост, но бих желал засега да не бързаме. Заради Камдел, нали разбирате. Ако майсторът на черния деомер сканира и види вашите хора да идват към него — а той положително бди, — просто ще му пререже гърлото и ще хукне да бяга. Ще ми се, стига да имам някаква възможност, да измъкна младото лордче живо. Освен това разполагам и с още няколко номера.

Блейн кимна мрачно, приемайки на доверие това. Самият Невин живееше в по-голяма тревога, отколкото можеше да покаже. Ако ги накара, Дивите щяха да открият тъмния господар, но по този начин ги излагаше на голяма опасност. Можеше също да премине в светлинно тяло на ефирно равнище, но това означаваше да рискува открита битка с враговете си. Като сглоби разказаното от Джил, той стигна до предположението, че майсторът на черния деомер има чираци, а не знаеше колко са. Ако станеше така, че загине в астрална битка, Джил и Родри щяха да останат беззащитни срещу служителите на черния деомер, които щяха да си отмъстят по ужасен начин. Беше призовал други бели майстори на помощ, но и на най-близкия от тях щяха да са му необходими дни, докато пристигне. Тогава Камдел сигурно вече щеше да е мъртъв.

— Е, да — рече най-сетне той. — Тази проклета каша прилича на партия на гуидбукл, Ваша светлост. Те разполагат с Камдел, който е главната им фигура, и се мъчат да го извадят от дъската, докато ние движим нашите и се опитваме да ги спрем. За нещастие не съм сигурен дали следващият ход е наш или техен. Джил, ела да поговорим насаме. Искам да чуя всяка подробност от дните, които прекара сама, а не е нужно да досаждаме на Негова светлост и Родри.

Тя стана послушно, гледайки към него с отчаяната надежда, че ще я пази. Дълбоко в сърцето си той се молеше да стане така.

Когато вратата на стаята се затвори зад Джил и Невин, Блейн пресуши остатъка от медовината в чашката си на един дъх, а и Родри отпи яка глътка от своята. Известно време се гледаха и се разбираха без думи. Родри знаеше прекрасно, че и двамата са ужасени. Накрая Блейн въздъхна.

— Ти си адски мръсен, сребърен кинжал. Ще накарам пажовете да приготвят едно корито да се изкъпеш. Аз самият с удоволствие ще пийна още малко медовина.

— Достатъчно си пил за този следобед.