Катрин Кер - Магия за мрак

За момент Блейн изглеждаше разярен, после сви рамене.

— Така е. Хайде да вървим да се изкъпеш.

Докато Родри се къпеше в елегантната стая, която щеше да дели с Джил, Блейн приседна на края на леглото и му подаваше сапуна като паж. Докато плискаше из дървеното корито, Родри изпитваше желание да измие всичките приказки за деомер така лесно, както мръсотията от пътя.

— Смяташ ли, че имам дяволски странен вкус за жени? — попита накрая той.

— Винаги е било така. Но Джилиън приляга добре на теб и на живота, който водиш. И, адовете му пусти, сърцето ми се свива, като гледам този сребърен кинжал в пояса ти.

— Така е по-добре, отколкото да гладувам по пътищата. Не бяха много нещата, между които можех да избирам, мътните да го вземат.

— Така е. Последния път, когато бях в кралския двор, говорих с преблагородната ти майка. Помоли ме да настоя пред Рийс да те върне, но той не пожела да чуе и дума.

— Не си хаби повече дъха. Открай време е търсил начин да ме отстрани, а аз като пълен глупак сам влязох в капана.

Родри излезе от коритото и взе пешкира, който Блейн му подаде.

— Нямам официален съюз с Аберуин — рече гуербретът. — Мога да ти предложа място тук, при мен. Ще се ожениш за твоята Джил и да ми бъдеш адютант или нещо такова. Ако това не се харесва на Рийс, какво може да направи? Прекалено далеч е да започне война с мен, дяволите да го вземат.

— Благодаря ти, но когато взех този кинжал, се заклех да го нося гордо. Може да съм изгнаник, но да ме вземат дяволите, ако стана и клетвопрестъпник.

Блейн вдигна въпросително вежда.

— О, свински хуй — въздъхна Родри. — Истината е, че според мен ще е по-лошо да живея от твоята милост, да гледам как почетните гости се присмиват над обезчестения брат на Аберуин. Предпочитам дългия път.

Блейн му подаде бригите.

— Е, и аз бих се чувствал по този начин — рече той. — Но в името на косматия черен задник на Адовия властелин, ти си винаги добре дошъл тук.

Родри не каза нищо от страх, че ще се разплаче и ще се посрами. Докато се обличаше, Блейн изтегли сребърния кинжал и започна да си играе с него, подхвърляйки го, за да опита тежестта и равновесието му. Сетне пробва острието с палец.

— Това проклето нещо е остро — забеляза той.

— Може да носи позор, но е най-хубавият кинжал, който някога съм имал. Проклет да съм, ако зная как ковачите приготвят сплавта, но той никога не потъмнява.

Блейн хвърли кинжала към дървата за горене, наредени до огнището. Острието просъска право към целта и се заби дълбоко.

— Наистина чудесно оръжие. Всички знаят, че сребърният кинжал носи със себе си позор, но не съм знаел, че носи и деомер.

Родри разбираше, че Блейн се шегува, но казаното заседна в съзнанието му. Странно наистина, като си помислеше, че отначало деомерът му донесе сребърния кинжал, а сетне, в това първо негово лято по дългия път, той го занесе на свой ред при деомера.

— Какво има? — попита го Блейн.

— Нищо, истина ти казвам.

Но почувства как Уирдът му се обажда, свирейки като вятъра.

Саламандър не минаваше за първи път през Дън Девери, но рядко бе оставал за дълго, защото по оживените улици на столицата за един гертдин има прекалено много конкуренция. По онова време градът представляваше спираловиден лабиринт от улици, разположени така, че почти заобикаляха Лок Гуерконед; той беше най-голям в кралството и приютяваше почти триста хиляди души, а всички те търсеха много по-изтънчени забавления от номера с шарфовете. По многобройните паркове и пазарни площади, пръснати навсякъде из града, имаше гертдини и акробати, менестрели от Бардек, дресьори на опитомени мечки или прасета, жонгльори и пътуващи бардове — и всички до един настойчиво се опитваха да вземат парите на минувачите. В навалицата никой не би забелязал един гертдин в повече, дори ако задава по някой въпрос за търговията с опиум.

Тъй като опитваше да избегне излишното внимание, снижи претенциите си и отседна в хан на средно ниво в старата част на града, покрай Авер Луф, квартал, населен с дребни занаятчии и почтени търговци. „Житният сноп“ имаше и преимуществото, че там отсядаха мнозина пътуващи изпълнители и бе лесно да научи всички новини. Не че беше трудно да се чуят клюките за престъплението на лорд Камдел; дори и няколко седмици след кражбата градът шумеше по този повод.

— Казват, че Кралят изпратил вестители до всеки гуербрет в кралството — отбеляза ханджията Елик сутринта. — Чудя се просто как може човек да се промъкне през всички тези патрули и прочее.