Катрин Кер - Магия за мрак

— И си била права. Адове и пъкли, любов моя! Не зная какво да кажа!

— Охо, трябва да е станало нещо наистина необикновено, за да не знаеш какво да кажеш.

— Я си дръж езика! И защо беше толкова важно да го видя?

— Ами може да свърши дяволски добра работа — тя погледна настрани, внезапно притеснена. — Би могло да пренася съобщения и каквото там ни е нужно, ако отново бъдем разделени.

Ето ти пак истината, която не искаше да погледне в очите — дебнеше ги черен деомер. Привлече я в яката си прегръдка и я целуна страстно, за да пропъди страха.

След като се любиха, Родри спа като заклан през по-голямата част от нощта, но на зазоряване сънува нещо толкова тревожно, че се събуди внезапно, скочи и седна в леглото. Стаята беше посивяла от зората, а Джил продължаваше да спи до него. Стана, обу бригите, после отиде до прозореца само и само да пропъди чувството, което остана от съня. На вратата се почука и той издаде неволно звук, но се оказа, че е Невин, който се шмугна в стаята.

— Слушай, момчето ми, питам се дали тази нощ си имал някакви необикновени сънища.

— В името на великия бог Тарн! Наистина имах.

Джил се прозя сънливо, седна в леглото и ги погледна с мътен поглед.

— Разкажи ми съня си — поинтересува се Невин.

— Ами стоях на нощна стража при портите на малък дън. Вътре беше Джил и трябваше да я пазя. Тогава при мен дойде воин, който не ми отговори, когато поисках от него паролата. Дразнеше ме, наричаше ме с всички възможни обиди, които съм чувал, и ми навираше изгнанието в лицето. Не съм се вбесявал така дяволски в живота си. Изтеглих меча и щях да предизвикам копелето на бой, но си спомних, че съм на пост, и останах на мястото си при портата. Накрая се сетих да повикам капитана. И тук идва най-дяволски странното нещо. Когато той притича при мен, се оказа, че идваш ти с меч в ръка.

— Така беше!

— Ей, я кажете! — намеси се Джил. — Истински сън ли е сънувал Родри?

— По-истински от повечето сънища — отвърна Невин. — Да знаеш, Родри, че в сърцето ти има много чест, след като и насън си се придържал към нея. Сънят е показвал нещо съвсем истинско, използвайки измислени неща, също както в песните на бардовете. Дънът е представлявал тялото ти, а човекът на пост — твоята душа. Войнът е бил един от враговете ни. Опитвал се е да подмами душата ти вън от тялото, защото когато човек спи, душата му може да се измъкне в Отвъдните земи. Но ако беше тръгнал след него, щеше да се сражаваш на негов терен, който е нещо много необикновено. Той щеше да спечели битката.

— И тогава какво? Мъртъв ли щях да съм?

— Съмнявам се — Невин се замисли за момент. — Най-вероятно щеше да хване в капан душата ти и да се всели в тялото ти. Щеше да го управлява, а ти щеше да се чувстваш като насън през цялото време. Хъм, питам се кого е искал да убие — мен или Джил? Може би и двамата. И в единия, и в другия случай щеше да се събудиш и да се видиш с окървавен меч в ръка, а някой от нас щеше да лежи мъртъв в краката ти.

Родри изпита силна погнуса, сякаш беше захапал разкапано месо.

— За щастие бдях и внимавах — продължи майсторът на деомера. — Но отсега нататък, ако сънуваш нещо или дори ти хрумне, ей-така, нещо смущаващо те, кажи ми веднага. В никакъв случай не се срамувай да го направиш.

— Готово.

— Добре — старецът започна да крачи напред-назад. — Е, научих нещо важно. Враговете ни не отстъпват. Сънят ти беше предизвикателство, Родри. Те ще останат и ще се сражават с мен.

След неуспешния опит да завладее тялото на Родри Аластир се почувства уморен и доста озадачен. Не очакваше сребърният кинжал да има такава силна воля, макар че, като се замисли човек, можеше да се очаква закаленият воин да е развил способност за съсредоточаване, за да оцелява в битките. Най-озадачаващи обаче бяха съзнанието на Родри и начинът, по който изглеждаше сънното му аз на астрално равнище. При наличието на такава сила на съзнанието, колкото и необучена да беше, сънната му проекция би трябвало да е необикновено плътна, а тя непрекъснато проблясваше, понякога приличаше повече на пламък с формата на човек, отколкото на тяло. Някъде в неговите знания имаше обяснение за това. Аластир седеше безмълвен и остави съзнанието си да броди волно от една просветваща мисъл към друга невероятна връзка.

— В името на черната сила! — рече внезапно той.

Сепнат, Саркин вдигна поглед и се обърна към него.

— Осъзнах нещо — продължи Аластир. — Готов съм да се обзаложа, че Тингир Мелуейд е толкова баща на Родри, колкото съм и аз. Заклевам се, че момчето е наполовина Елкион Лакар.