Катрин Кер - Магия за мрак

— Ъ, добър вечер — рече Огуерн. — Доколкото разбирам, искате да говорите с мен.

— Може би. Зависи какво има да каже този сребърен кинжал.

Гласът му не беше особено неприятен, просто студен и сух, но Джил потрепери, когато се обърна към нея.

— Според мен не сме се виждали, добри човече — обади се тя.

— Не сме. Но доколкото разбирам, ти носиш откраднат скъпоценен камък. Ще ти платя за него в злато.

Джил усети как Огуерн гледа с весела изненада, сякаш си мислеше как го е заблудила преди това.

— Грешиш — рече Джил. — Нямам камъни за продаване. Какво смяташ, че имам?

— Опал. Доста голям опал. Зная, че вие, крадците, се пазарите, но обещавам да ти платя много повече, отколкото някой нечестен бижутер. Той се намира в тази кесийка на врата ти. Извади го.

— Ако имах опал, бих ти го продала — Джил усети, че някаква друга сила говори през устата й. — Но единственото украшение, което имам, е брошка с формата на пръстен.

Очите на непознатия се свиха недоволно. Джил извади кесийката и измъкна от нея, точно както си знаеше, че ще стане, брошка с формата на пръстен, при това от най-обикновен бронз, украсена със стъкло вместо със скъпоценни камъни.

— Не се шегувай с мен, момиче — озъби се непознатият.

— Кълна ти се, че това е единственото украшение, което притежавам.

Непознатият се облегна на масата и я загледа право в очите. Погледът му я прониза по начин, който й напомни за Невин; сякаш бъркаше в самата й душа.

— Наистина ли това е единственото украшение, което притежаваш?

— Да — говореше с голям труд. — Това е единственото нещо, което имам.

Очите му като че ли помръкнаха и тя почувства, че се опитва да проникне още по-дълбоко в душата й. С голямо усилие на волята се откъсна от него, отметна глава и взе чашата си, готова да го удари с нея, ако се опита отново да й приложи номерата си. Непознатият сложи ръце на бедрата си и се огледа откровено объркан.

— И какво значи всичко това? — сопна му се Огуерн. — Джил ти казва истината.

— Зная, свинска сланино! У теб ли е камъкът? Знаеш ли къде е?

— Какъв камък? — Огуерн остави пилешкия крак и обърса ръце в ризата си. Джил зърна леко проблясване, което означаваше, че е хванал камата си. — Слушай, не можеш да влезеш да се перчиш в честен хан като този. Кажи любезно какво искаш и ще видим дали можем да ти помогнем.

Непознатият се поколеба, замервайки Огуерн с поглед.

— Добре тогава — рече накрая той. — Търся да купя определен опал, голям колкото орех, но идеално полиран. И не се опитвай да ми кажеш, че не си чувал за него. Такива неща се разнасят.

— Разнасят се наистина и няма да те лъжа. Последното, което чух, е, че се намира в Ир Аудглин. Ако се намираше в Кум Пекл, щях да зная, че е тук. Не бих имал нищо против да го видя и аз.

Непознатият отново се поколеба, оглеждайки се с обсебващия си поглед. Макар да се владееше безупречно, Джил долови следа от страх, усети я така ясно, че проумя — когато се втренчи в очите й, той се е опитал да установи връзка помежду им. Изпита отвращение, сякаш бе бръкнала в гнездо на паяци.

— Сега ти слушай — обърна се той към Огуерн. — Камъкът трябва да идва към Дън Хирейд. Когато дойде, докопай го в тлъстите си лапи и ми го продай. Ще ти платя добре, но трябва да го имам аз, или си мъртъв. Разбираш ли?

— Но, добри човече! Та единственото, което бих искал от него, ще е печалбата, а тъй като това ми предлагаш, положително ще го получиш. Не е необходимо да ме заплашваш.

— Може и друг да се обърне към теб. Разбираш ли? А си го продал на другиго, ще те разпоря и ще режа по малко от сланината ти, докато ме молиш да те оставя да умреш.

Спокойният начин, по който говореше, даде ясно да се разбере, че не е празна заплаха. С трепереща от ужас двойна гуша Огуерн кимна в знак на съгласие.

— Ще се връщам от време на време да видя дали си го придобил. Пази ми го. Скоро ще бъде.

Непознатият обърна презрително гръб и излезе с широка крачка навън, затръшвайки вратата след себе си. Чаплата се опита да каже нещо, но само преглътна на сухо.

— Адове, проклети — прошепна Огуерн. — Наистина ли видях всичко това?

— Боя се, че видя — рече Джил. — Надявам се, че не е отседнал в „Бягащата лисица“. Не ми се ще, като се върна, да го намеря там.

— Това ще установим много лесно. Чапла, вземи две момчета. Не рискувайте да проследите чужденеца; само поразпитайте.

— Все някой трябва да го е видял. Обзалагам се, че изпъква сред останалите — рече Чаплата и излезе заедно с двама приятели през задния прозорец. Огуерн въздъхна и се загледа в остатъците от птицата.