Катрин Кер - Магия за мрак

— Кой си ти? — попита дълбок мъжки глас.

— Сребърният кинжал, който пита за Огуерн. Ако не пожелае да говори с мен, няма да вземе пари.

Човекът, който зададе въпроса, се засмя и отвори широко вратата. Беше страхотно дебел, шкембето му се подаваше от ризата, двойната гуша висеше около бичия му врат.

— Харесва ми нахалството ти. Аз съм Огуерн. Влизай.

Полукръглата кръчма вонеше на стара слама и пушек от дърва, а вътре имаше четири очукани и клатещи се маси. По настояване на Джил седнаха така, че да е с гръб към стената. Ханджията, толкова блед и мършав, колкото Огуерн беше тлъст, им донесе половиници с изненадващо добро пиво, за което плати Джил.

— И така, хубава лейди — започна Огуерн. — Защото наистина си хубава, макар че няма как да си лейди, щом знаеш толкова много за такива като нас. Какво те води при мен.

— Нещо много просто. Вероятно знаеш, че донесох съобщение за Негова светлост от Кум Пекл.

— Е, аз дочувам туй-онуй, което си струва да се знае.

— Добре тогава. Пристигнах в града на кон, принадлежащ на един от васалите на гуербрета, но моят идва заедно с кервана, който пазех. Той е ценен и не искам да ми го откраднат. Реших, че ако дам малко пари на когото трябва, ще го запазя от беди.

— Няма нищо по-лесно и наистина си дошла там, където трябва. Що за кон е?

— Западен ловец, скопен и златист.

— Обучен за бой.

— Да.

Огуерн помисли, махайки с тлъстата си ръка във въздуха.

— Е, ако беше жребец, щеше да ти струва жълтица — рече накрая той. — Но за скопен кон, да речем, петнайсет сребърника.

— Какво? О, богове! Това е пладнешки обир!

— Ако обичаш, не използвай такива неприятни думи. Това тревожи затлъстялото ми, но ценно сърце. Хайде, нека са тринайсет.

— Десет и нито петак повече.

— Единайсет. Позволи ми да ти напомня, че такива ценни животни много се търсят.

— Готово. Единайсет — шест сега и пет, когато си тръгнем в безопасност от града.

— Десет, ако ми ги дадеш сега. Кълна ти се, че хората ми изпълняват моите заповеди. Може да съм тлъст, но управлявам Дън Хирейд като гуербрет.

— Хубаво тогава, ще те почерпя още едно пиво, за да подпечатаме сделката.

Докато Джил му плащаше парите, Огуерн я наблюдаваше с проницателните си кафяви очи.

— Позволи ми да ти дам малък съвет — рече той, прибирайки монетите. — Нашият проклет гуербрет е създал отряд градски стражи, патрулират по шестима, бродят по улиците и нямат какво друго да правят, освен да си пъхат сополивите носове в работата на хората.

— В името на черния космат задник на Адовия властелин! — направи се на отвратена. — А през нощта патрулират ли?

— Патрулират. Отвратително ти казвам. О, бащата на Блейн беше чудесен човек — спокоен, много погълнат от войните и доста глупав. Но за съжаление Блейн се е метнал на умната си майка и откак наследи рана, животът стана труден.

— Наистина за съжаление, макар и да съм доволна, че прави всичко по силите си да измете разбойниците.

— Истина е. Ненавиждам проклетите гниди! Искрено се надявам, че когато са нападнали вашия керван, си убила неколцина от тях.

— Я се чуй, та ти говориш като някой от хората на гуербрета.

— Бъди така добра да не обиждаш — Огуерн сложи тлъстата си ръка върху планината от сало, горе-долу там, където се намираше сърцето му. — Разбойниците са кръвожадни простаци, които объркват нещата по пътищата и принуждават честните хора да наемат пазачи. Че ако не бяха те, истинският крадец би могъл да се промъкне до кервана и да свърши добра работа. Освен това не искат да плащат данъци на гилдиите.

— Охо! Значи тука те стяга чепикът, а?

Огуерн изпръхтя, правейки се на обиден, след което продължи да я изучава. Джил започна да проумява, че и той иска да измъкне нещо от нея. Накрая изплю камъчето:

— Просто ей така се питам. Разбира се, чух, че от Ир Аудглин идва керван. Сигурно си била в Маркмур.

— Прекарах два дни там. Защо?

За миг той се загледа намръщен в чашата си, а после отвърна:

— Виж какво. Сигурно един сребърен кинжал няма да прояви интерес към открадването на скъпоценни камъни.

Сърцето на Джил подскочи от вълнение.

— Ни най-малко — отвърна тя. — Знаеш, че сме братовчеди с крадците, но това не е същото, като да сме братя.

— Точно така. Дочух една интересна новина откъм Девери, разбираш ли. Очаквало се някакъв човек да дойде в Ир Аудглин с дяволски голям пакет крадени скъпоценни камъни. Между другото трябва да е пълен глупак. Представи си, опитва се да мине за търговец, но амуницията на коня му е подходяща за гуербрет — при това седлото е на воин.