Катрин Кер - Магия за мрак

— Е добре, сребърен кинжал — рече той, вземайки го. — Ще те заведа веднага в дъна.

Когато портите се затвориха зад тях, Джил изпита огромно облекчение, без съмнение вдъхновено от деомер. Тук, поне за малко, беше в безопасност.

Градският стражник я преведе бързо през лабиринта от постлани с калдъръм улички и гъсто застроените къщи. Прозорците бяха осветени от фенери; хората бързаха да се приберат у дома след работа; от тук-там до тях достигаше миризма на готвено, която караше стомаха на Джил да курка. В другия край на града се издигаше ниско изкуствено възвишение, заобиколено от каменна стена. Там също имаше порти, стражи, но знакът я пропусна в двора на огромния Блейнов дън, където тройният брох се издигаше над бараки и конюшни. Един паж пое коня на Джил, а стражникът я въведе в голямата зала.

Помещението беше ярко осветено от огньове и свещи. Джил остана да премигва до вратата, а стражникът отиде да говори с гуербрета. Долу, до едно от огнищата, слуги раздаваха яденето на сто воини, насядали на дълги маси. Гуербретът вечеряше сам близо до почетното огнище. Гледайки изящно издялания камък, чудесните гоблени, сребърните чашки и свещници по масите, Джил дълбоко се притесни. Защо глупавият стражник не изпрати да извикат капитана на гуербрета, вместо да прекъсва по този начин вечерята на големия лорд? Изпоцапан сребърен кинжал като нея би трябвало да остане да чака в двора.

Блейн с нищо не помогна за успокояването й. Когато стражът го заговори, той се изправи, отмятайки високомерно глава, и застана с гордо опънати рамене. Беше далеч по-млад, отколкото очакваше тя, някъде около двайсет и две годишен, с тъмносините си очи и гарвановочерната коса й напомни много за Родри, макар в никакъв случай да не беше толкова хубав, колкото нейния мъж.

— Ела тук, сребърен кинжал — отсече той. — Какво е това съобщение?

Джил побърза да отиде и понечи да коленичи, но беше така уморена от ездата, че загуби равновесие и едвам не падна разкрачена.

— Извинете, Ваша светлост — запелтечи тя. — Вече два дни съм на кон, а преди това участвах в сражение.

— В името на божиите задници! Тогава стани от проклетия под и седни на един стол. Паж! Донеси медовина! Донеси поднос за ядене! Бързо! Момчето сигурно е умряло от глад.

Преди стреснатите пажове да успеят да се намесят, Блейн я грабна за раменете, помогна й да стане и я сложи на стола си. Той натика чашка с медовина в ръката й, сетне приседна на края на масата, забравил яденето зад себе си.

— Обзалагам се, че мога да позная — рече той. — Отново е имало неприятности в проклетия проход.

— Точно така, Ваша светлост.

Капитанът на Блейн дойде да слуша, докато Джил разказваше историята. Беше добре сложен мъж на повече от трийсет години с избледнял белег от рана на едната буза. Когато Джил свърши, гуербретът се обърна към него.

— Комин, вземи петдесет души и коне за смяна и тръгни още тази вечер. Аз… я чакай малко — Блейн грабна резен печено говеждо от позлатения поднос и го подхвърли на Джил. — Вземи си хляб, момче. Сега слушай какво, Комин. Прогони тези курвенски синове, разбойниците, в Ир Аудглин. В случай че гуербрет Игуимър има нахалството да се оплаче, кажи му, че ако до седмица-две не ни донесе главите им на колове, ще има война.

— Ще му кажа, Ваша светлост, и ще изпратя куриер в мига, когато имам нещо да съобщя.

Джил продължи да яде, докато те обсъдиха подробностите. Когато Комин отиде да подбере хората си, Блейн взе чашката с медовина и я гаврътна, като да беше вода. Стоящ наблизо паж пристъпи елегантно и я напълни отново.

— Ти като че ли почти не докосна твоята, момче — рече Блейн. — Що за сребърен кинжал си, та пиеш толкова бавно? Как ти е името, между другото?

— Джилиън, Ваша светлост, и не съм момче, а момиче.

Блейн се вторачи в нея, сетне отметна глава и се засмя.

— Сигурно остарявам и ослепявам — забеляза той, все така усмихнат. — Така е наистина. Какво кара момиче като теб да тръгне по дългия път?

— Мъжът, когото обичам, е сребърен кинжал и аз оставих семейството си, за да го следвам.

— Е, постъпила си глупаво, но пък човек не може да ви разбере вас, жените! — той сви рамене и престана да мисли по проблема. — Много добре, Джилиън. Няма как да те приютим в казармата, затова ще ти дам стая в броха за тази нощ.

По-рано същия ден патрулът на Кум Пекл придружи каквото бе останало от кервана на Серил до поста и се върна да гони разбойниците. Родри помогна да пренесат Серил до едно легло в казармата, погрижи се пазачите и мулетарите да бъдат нахранени, както трябва, а след това отиде в конюшните да се увери, че с Изгрев всичко е наред. Конярят му каза, че Джил наистина е потеглила със зората като бърз куриер.