Катрин Кер - Магия за зора

— Пусни го, Спайдър! Лошо куче!

— Марин, в името на дебелия задник на коня, който язди Епона! Не виждаш ли, че разговарям с важен гостенин?

— Извинявайте, татко — принцът продължаваше да дърпа кучето изпод стола. — Но той го открадна и аз казах на готвачката, че ще й го върна, защото е мое куче.

С театрална въздишка кралят отстъпи назад и остави принцът да измъкне вече много пострадалото и без съмнение негодно за ядене пиле от челюстите на хрътката. Невин гледаше смаян и очарован — значи това беше бъдещият крал на цяло Девери и Елдид. Както беше необходимо за плана, момчето беше красиво с големи, сериозни сиви очи, овално лице с розови бузи и добре подстригана руса коса.

— Ще бъдеш ли така добър да махнеш тази кървяща птица от голямата зала, а? — изръмжа Касил. — Чакай, ще извикам някой паж.

— Моля ви се, татко, по-добре е да я върна аз, защото обещах на готвачката да го направя.

— Добре тогава. Върни се, когато си готов. — Кралят подритна небрежно кучето. — Да те няма, хрътко!

Хрътката и белязаният принц се измъкнаха бързо-бързо от кралското присъствие. Касил въздъхна, седна на стола си и взе половиницата от масата.

— Момчето е буйно, учени господине, а нашият двор не е много изискан, както без съмнение вече си забелязал.

— Е, Ваше величество, в простия начин на живот при далеч не леки условия има много достойнства.

— Добре го каза. Виждам, че ще си в състояние да научиш принца ако не на нещо друго, то поне на такт. Не виждам причини да имитирам великолепие, когато не мога да си го позволя. Величието на моето кралство винаги е зависило от войскарите му, а не от изящните маниери.

— И е добре младият Марин да научи това, Ваше величество, ако иска да има кралство, което да управлява, когато му дойде редът.

Минаха няколко дни, докато Невин свикне с живота в двореца. Сутрин преподаваше на Марин, но след обяд принцът отиваше при капитана на бойния отряд да се упражнява в езда и бой с меч. Отначало Невин прекарваше много време сам в своята голяма стая във формата на клин на самия връх на броха. Беше хубаво обзаведена с легло, писалище и скрин за дрехите му, целият украсен с резба, но най-голямото й достойнство представляваше гледката — широка панорама на езерото под него и на хълмистата обработваема земя отвъд. Хранеше се с другите високопоставени служители и техните семейства — барда, шамбелана, завеждащия кралските конюшни, кралския хирург. Отначало се отнасяха предпазливо с него, с оглед на това да запазят за себе си специалната благосклонност на краля, но тъй като той не се интересуваше от привилегии и не обръщаше внимание на дребните признаци на положение, скоро го приеха.

Невин беше донесъл редица важни книги, сред които един общ кратък преглед на законите за начинаещи и няколко тома история, започващи с Времето на Зората и продължаващи с аналите на различните крале на Девери и Елдид. След време щеше да поиска да му донесат от Аберуин преписи от книгите на принц Мейл, особено трактата за благородството, но те щяха да са много тежки за начинаещ. Всяка сутрин оставяше момчето известно време да чете на глас — то често се запъваше, но винаги продължаваше, след това той взимаше книгата и довършваше пасажа. Обсъждаха прочетеното. Щом Марин осъзна, че половината история представлява битки, а другата половина — скандали, интересът му към науките невероятно нарасна.

Веднъж станал добре позната фигура в двореца, Невин започна да прекарва известно време с кралицата, която се радваше да види нов, при това добре образован човек в дъна. Сериан произлизаше от кантрейската линия на претендентите за трона и беше далечна братовчедка на сегашния крал, Слумар Втори. Деветнайсетгодишна я бяха омъжили за Касил — до голяма степен против волята й, защото кралят беше не само пет години по-млад от нея, но и кралството му беше сурово, диво място в сравнение с нейния дом в Лугкарн. Сега, около седемнайсет години по-късно, тя се беше примирила с живота си. Имаше две по-големи дъщери и малък син, с които да се занимава, и както призна един ден на Невин, с течение на времето се беше привързала към Касил.

— Ако позволите на един старец да говори откровено — рече Невин, — той е далеч по-свестен мъж от оная банда порове, които се въртят около трона в Кантрей.

— О, сега вече съм съгласна с теб, но какво ти разбира момиче на деветнайсет години? Мислех само, че е много млад и че никога повече няма да мога да присъствам на великолепните пиршества на майка ми.