Катрин Кер - Магия за зора

Продължи до края на пътя, където двама гвардейци се бяха подпрели на портите. Щом го видяха, изправиха се и застанаха мирно. Колкото и да не му се харесваше, Невин беше облечен съответно на ролята си на важна личност в чисто нови дрехи: чифт хубави сиви бриги, риза от най-белия ленен плат, тъмно синьо наметало с великолепна, украсена с камъни закопчалка във формата на пръстен. Вече не беше знахар, а скитащ учен мъж, с препоръчителни писма от неколцина много важни жреци на няколко от най-важните богове.

— Добро утро, сър — каза единият от гвардейците и се поклони. — Мога ли да ви попитам по каква работа идвате в двореца?

— Казвам се Невин и ме изпраща Ретик, върховният жрец на Бел в Лугкарн, да попитам дали мога да стана наставник на младия принц.

Като чуха това, двамата гвардейци се поклониха.

— Разбира се, сър. Казаха ни, че кралят ви очаква. Продължете навътре, но, моля ви, внимавайте къде минавате. На места е много плъзгаво — има мъх и прочее.

За по-сигурно Невин слезе от коня и поведе животните си по пътя. Той беше широк колкото по него да минат четири коня в редица и представляваше великолепно защитно съоръжение; стига да се наложеше, десет добри бойци можеха да го удържат от сутрин до вечер срещу цяла армия, но пък от друга страна Пирдон беше извоювал и опазваше своята свобода благодарение на военния си гений и на почти нищо друго. Пътят свършваше на мъничко пространство гола земя пред обкованите в желязо двойни порти на самия дън. Други гвардейци посрещнаха Невин и го въведоха в покрития с калдъръм двор, който беше претъпкан със складови бараки, конюшни и казарми. Очевидно дънът беше организиран така, че да издържи на продължителна обсада. Дойдоха пажове да вземат коня и мулето му, а друго момче го придружи до високия брох.

Кралският герб — вдигнал се на задните си крака жребец — беше отпечатан или изсечен навсякъде: на столовете, на огнището, на червено-сребристите знамена по стените. Обзавеждането беше оскъдно и направено от грубо изсечено тъмно дърво. Самият крал седеше на почетната маса на нисък, полукръгъл стол и пиеше пиво от обикновена половиница от пютер 1 1 Сплав от калай и олово. — Б.пр. . Касил беше трийсет и една годишен — висок, строен мъж с оредяваща светлоруса коса и дълбоко поставени сини очи. Тежките му длани бяха обсипани с дребни белези от сражения. Когато Невин понечи да коленичи пред него, кралят го спря, като махна с ръка и добродушно се усмихна.

— На вашата възраст, добри човече, можете да не проявявате обикновеното раболепие. Седнете. Паж, донеси на учения мъж пиво.

Невин седна отдясно на краля, сетне извади препоръчителните писма от ризата си, където ги носеше, за да са на сигурно място. Кралят погледна восъчните печати на кръглите кутии за съобщения и кимна, като ги разпозна, после ги хвърли на масата.

— По-късно ще накарам писарят да ми ги прочете. За съжаление баща ми беше старомоден и като момче не научих и една буквичка. Сега не ми остава време да си позволя този лукс, но нямам намерение да повтарям грешката с моя син.

— Така ми казаха жреците от Ум, Ваше величество. Възхищавам се от хората, които проявяват уважение към знанието.

— Не се и съмнявам, като имам предвид с какво се занимаваш. Виж какво, писарят започна да учи момчето как да чете и пише, но искам някой да му разкаже за историята, законите и такива неща. В последното си писмо Педрадин от Умглейд казва, че ще донесеш книги със себе си.

— Натоварени са на мулето ми, Ваше величество. В случай че нямате нужда от моите услуги, ще ги оставя за следващия кандидат.

— О, можеш да си сигурен, че ще останеш. Всичко беше много странно. Когато за първи път писах на храмовете да ми предложат наставник, очаквах да ми изпратят жрец. Те обикновено изпращат жреци в кралския дън. Но ми отговориха, че нямали на разположение подходящ човек. Където и да питах, все същото ми отговаряха.

— Така ли? Колко странно наистина, Ваше величество.

— Затова дяволски се зарадвах, когато Педрадин ми писа, че си се появил. Това без съмнение е Уирд и кой би го оспорил.

Невин се усмихна любезно и не каза нищо в отговор. И все пак, въпреки убедеността си в значението на Уирда, Касил продължи почти час да му задава проницателни въпроси за образованието, което смяташе да даде на принца. Като повечето неграмотни хора кралят притежаваше невероятна памет и той измъкна от нея всички книги или автори, споменати пред него през изминалите години, за да види дали и Невин знае за тях. Тъкмо започваха да обсъждат условията, при които ще бъде настанен, и заплащането, когато зад вратата се чу суматоха и бъркотия. Слугини пищяха, гвардейци псуваха и викаха. В голямата зала се втурна огромна сиво-черна хрътка за глигани с едно съвсем мъртво пиле между зъбите си. Непосредствено след нея тичаше малко момче, русо и бледо като Касил. Крещейки колкото му глас държи, детето гонеше паникьосаното куче, а то се скри направо под царствения стол толкова внезапно, че едва не събори краля на пода. Касил изруга и отскочи, а момчето се хвърли долу и сграбчи хрътката за каишката.