Катрин Кер - Магия за зора

— Охо, за момиче, така ли? — капитанът изглеждаше силно разгневен. — Същите стари, досадни фъшкии, така ли? О, богове, а е само есен! Какво ще правите вие, момчета, когато настъпи зимата, а? Е, добре, барде. Бъди така добър да отведеш това момиче. Оуейн, колкото до теб, утре сутрин ще изядеш два удара с бич на двора. Не искам да си имам неприятности заради някаква кухненска пачавра.

Лицето на Оуейн стана мъртвешки сиво. Неколцина мъже в тълпата се подсмяха.

— О, капитане — рече Мадин. — Ако ще го бичувате заради мен, не е необходимо.

— Няма да е заради теб, а заради мира в дъна. Можеш да предадеш това и на отряда, в който си. Няма да търпя такива сбивания. Запазете си кръвожадността за пролетта и враговете.

На сутринта Мадин не пожела да отиде да гледа, когато довлякоха Оуейн в двора, за да го бичуват, макар повечето от останалите сребърни кинжали и половината от дъна да го направиха. Все пак беше някакъв вид забавление. В компанията на синия спрайт и няколко гномчета той отиде зад конюшните да се припича на слънце, облегнат на една бала сено. Накрая Карадок го намери там.

— Свърши ли се? — попита Мадин.

— Свърши се. Уеврил ми каза, че още след първата битка Оуейн е причинявал само неприятности, перчел се и се фукал, затова решил, че е време да сложи момчето на мястото му. Виж какво, те са прибрали тази гореща млада глава в кралската гвардия, защото не са виждали друг да върти меча по-добре от него, а какво прави той през по-голямата част от годината — седи и гледа как старият крал спи. Нищо чудно, че тлее като прахан през лято. За него ще е по-добре да е със сребърните кинжали.

— Все това говориш. Е, ако продължава да е така адски нагъл, може много скоро да получиш шанса да го вземеш.

Винаги се е говорило, че бардовете са донякъде и пророци. Близо седмица Мадин не видя никъде Оуейн, дори и на ядене в голямата зала. Очевидно се държеше съвсем настрана и чакаше да му заздравеят раните, а Мадин предполагаше, че колкото и да са болезнени двете кървави ивици, много повече щеше да го боли от срама. Тъй като всеки сребърен кинжал знае какъв е вкусът на срама, когато Оуейн се появи отново, те положиха изключителни усилия да се държат така, сякаш нищо не се бе случило. Младите, внимателно подбирани войскари в кралската гвардия не изпитваха такова трудно спечелено съчувствие. Когато Оуейн за първи път зае мястото си на масата, внимавайки да не си движи гърба, го приветстваха с хор от подвиквания и две наистина злобни забележки за битите кучета и кучкарниците. Тъй като Уеврил никакъв не се виждаше, Карадок влезе в ролята си на капитан, отиде и ги накара да престанат. С ярко червено лице Оуейн преглъщаше пиво от половиницата си и гледаше надолу към масата.

Карадок се върна и седна до Мадин.

— Цирейчета скапани — забеляза капитанът. — Наистина е глупаво да се отнасяш по този начин с човека, от когото някой ден може да ти зависи животът в сражение.

— Още по-глупаво е, когато става дума за човек, който може да те накълца на парчета, без да се затрудни.

— И туй, дето го каза, е за жалост много вярно.

По-късно същата сутрин, докато Мадин тимареше коня си пред конюшнята, до него плахо се приближи Клуна, която се усмихваше нервно и мяташе странични погледи. Ако не беше толкова слаба и бледа, щеше да е хубаво момиче, но всъщност русата й коса винаги миришеше на печено месо, а под ноктите си все имаше мазнина.

— Прости ли ми вече, Мадо?

— О, съвсем спокойно. Ще се срещнеш ли с мен в плевника довечера?

Тя се изкиска и си сложи ръката на устата като придворна дама — жест, който донякъде предизвикваше съжаление.

— Да знаеш, че днес ще ходя в града — рече Мадин. — Ще ти купя малко панделки от шивача. Какви цветове искаш?

— Ами сини и зелени и ти благодаря. Толкова си сладък, Мадо. Най-много тебе те харесвам.

— Я, така ли било! А на колко от момчетата казваш това?

— Само на тебе. И може би на Ейтан, но от време на време. Понякога ме плаши — тя несъзнателно сложи ръка на гърлото си. — Случва се да ме гледа така, сякаш ще ме удари, после казва нещо злобно и си отива.

— Когато прави така, мисли за друга жена, момичето ми, не за тебе. Ако е в такова настроение, стой настрана от него.

— Така и ще правя — погледна през рамото му и внезапно се скова. — О, боговете да са ми на помощ!

Мадин се обърна и видя група гвардейци, които се приближаваха бавно, а сред тях беше и Оуейн. Като видяха Клуна, те започнаха да се сбутват и подсмиват.

— Ето го хубавото девойче, Оуейн. О, та тя не изглежда и наполовина толкова привлекателна на дневна светлина. Струваше ли си заради нея, Оуейн? Струваше ли си? Сигурно е люта като бардекски подправки.